— Лелко, на мястото си! — извика й непознатият. — Млък!
Работата на Иван Иванич не свърши с гърмежа. Цял час след това непознатият го кара да тича около него на корда и плющя с камшик, а гъсокът трябваше да скача през препятствия и обръч, да се изправя на задните си крака, тоест да сяда на опашката си и да маха с крака. Кащанка не откъсваше поглед от Иван Иванич, виеше от възторг и няколко пъти се втурваше подире му със звънлив лай. Като умори и гъсока, и себе си, непознатият избърса потта от челото си и извика:
— Маря, повикай ми Хавроня Ивановна!
След малко се чу грухтене… Кащанка заръмжа, придаде си твърде храбър вид и за всеки случай застана по-близо до непознатия. Вратата се отвори, в стаята надникна някаква стара жена и като каза нещо, пусна вътре черна, много грозна свиня. Без да обръща никакво внимание на ръмженето на Кащанка, свинята вирна зурлата си и весело загрухтя. Изглежда, беше й много приятно, че вижда стопанина си, котарака и Иван Иванич. Когато се приближи до котарака, го бутна леко по корема със зурлата си, след което заговори за нещо с гъсока, в движенията, в гласа и трептенето на опашчицата й се долавяше голямо добродушие. Кащанка веднага разбра, че е безполезно да ръмжи и лае срещу такива субекти.
Стопанинът прибра П-то и извика:
— Фьодор Тимофеич, заповядайте!
Котаракът стана, лениво се протегна и се приближи до свинята без желание, сякаш правеше някому услуга.
— Така-а, да започнем с египетската пирамида — подхвана стопанинът.
Той дълго обяснява нещо, после изкомандва: „Едно… две… три!“ При думата „три“ Иван Иванич размаха криле и скочи върху гърба на свинята… Когато той, като пазеше равновесие с крилата и шията си, се закрепи върху четинестия гръб, Фьодор Тимофеич флегматично и лениво, с явно пренебрежение и такъв вид, сякаш го презираше и пукната пара не даваше за изкуството си, се покатери върху гърба на свинята, после се покачи без желание върху гъсока и застана на задните си лапи. Образува се онова, което непознатият наричаше „египетска пирамида“. Кащанка изскимтя от възторг, но в това време старикът котарак се прозя и загубил равновесие, падна от гъсока. Иван Иванич се олюля и също падна. Непознатият завика, замаха с ръце и пак започна да обяснява нещо. След като се занимава цял час с пирамидата, неуморимият стопанин се залови да учи Иван Иванич да язди върху котарака, после взе да учи котарака да пуши и други такива.
Учението завърши с това, че непознатият избърса потта от челото си и излезе, Фьодор Тимофеич с отвращение изсумтя, легна на дюшечето и затвори очи, Иван Иванич се запъти към коритцето, а свинята беше отведена от старата жена. Благодарение на безбройните нови впечатления денят мина за Кащанка незабелязано, а вечерта тя беше вече настанена заедно с дюшечето й в малката стая с мръсните тапети и пренощува в компанията на Фьодор Тимофеич и гъсока.
Пета глава
Талант! Талант!
Мина месец.
Кащанка вече свикна всяка вечер да я хранят с вкусна храна и да я наричат Лелка. Свикна и с непознатия, и с новите си съжители. Животът й потече като по вода.
Всички дни започваха еднакво. Обикновено най-рано се събуждаше Иван Иванич и веднага се приближаваше до Лелка или до котарака, прегъваше шия и започваше да говори нещо разпалено и убедително, но както и преди неразбрано. Понякога вдигаше нагоре глава и произнасяше дълги монолози. През първите дни на познанството Кащанка мислеше, че той говори толкова, защото е много умен, но мина известно време и тя загуби към него всякакво уважение; когато пристъпваше към нея с дългите си речи, тя вече не въртеше опашка, а се държеше с него като с досаден бърборко, който не дава на никого да спи, и без изобщо да се церемони, му отговаряше: „Рррр…“
Виж, Фьодор Тимофеич беше съвсем друг господин. След като се събудеше, той не издаваше никакъв звук, не помръдваше и дори не отваряше очи. Той с удоволствие не би се събуждал, защото, по всичко личеше, не обичаше особено живота. Нищо не го интересуваше, към всичко се отнасяше небрежно и с безразличие, презираше всичко и дори когато изяждаше вкусния си обяд, сумтеше с отвращение.
Като се събудеше, Кащанка започваше да се разхожда из стаите и да души по ъглите. Само на нея и на котарака се разрешаваше да се разхождат из цялата жилище: гъсокът нямаше право да пристъпва прага на малката стая с мръсните тапети, а Хавроня Ивановна живееше някъде на двора в барачка и се появяваше само при учение. Стопанинът се събуждаше късно и след като изпиеше няколко чая, веднага се залавяше за фокусите си. Всеки ден в стаичката се внасяха П-то, камшикът, обръчите и всеки ден се извършваше почти едно и също. Учението продължаваше три-четири часа, така че понякога Фьодор Тимофеич се олюляваше като пиян от умора. Иван Иванич разтваряше човката си и дишаше тежко, а стопанинът ставаше червен и все не можеше да избърше потта от челото си.