Хелър поклати глава.
— Кой ден е сега на Земята?
— Ами снощи беше сряда, сър.
— Всички негови опции трябва да бъдат реализирани до понеделник. И ако не се е заел с това, ще затъне в проблеми.
Хелър се върна във влекача. Разшета се много делово в задните каюти. Графиня Крек влезе тъкмо когато той обличаше европейски летен костюм.
— Слушай — каза й Хелър, — искам да се грижиш за Императора и да си сигурна, че е толкова добре, колкото е възможно. Наглеждай и базата.
— Накъде си тръгнал? — попита тя, изпаднала в паника.
— Ще помоля Ахмед и Терс да ме откарат до Истанбул. Рано сутринта ще хвана самолета за Ню Йорк.
— О, не! Изи проблеми ли има?
— Не съм сигурен. Обещавам да не се занимавам с никакви мис Америка. Ще се върна само след няколко дни. Можеш да ме намериш в апартамента или поне да ми оставиш съобщение.
Хвърляше различни предмети в пътническия си сак. Отвори шкаф и извади сгъваема летяща платформа, каквито имаха космическите командоси. Взе и няколко бомби.
— О, милостиви Небеса! — промълви графиня Крек. — Нима се готвиш за война!
— Наоколо наистина е замирисало на изгоряло. Но аз само се грижа за предпазните мерки.
— Предпазни мерки ли? С бомби в сака?
Хелър се засмя и я целуна. Тръгна към въздушния шлюз. В следващия миг из кораба се разнесе ужасно мяукане. Мистър Калико бе застанал пред стълбичката и не пускаше Хелър да слезе.
— Той позна дрехите и сака — каза графиня Крек. — Мисли, че пак потегляш нанякъде и ще го изоставиш.
Хелър погледна котарака.
Животинчето изписка отчаяно.
Хелър се разсмя, взе чанта с ремък, напъха вътре някои от принадлежностите на мистър Калико, после пусна котарака в чантата и я метна през рамо, Мистър Калико се хвана с нокти за края на чантата и подаде глава навън. Мъркаше.
Графинята и Хелър се сбогуваха и той слезе по стълбичката. Беше се запътил към такава война, каквато не си и представяше!
Четвърта глава
Мистър Калико се наслаждаваше на цялото пътуване до Ню Йорк. Джет избираше полети на неамерикански въздушни линии, които не настояваха упорито домашните животни да бъдат превозвани в специални кутии (след като Джет поговори убедително с тях), а стюардесите позволиха на котарака да заеме свободната седалка до Хелър — и до прозореца, откъдето се любуваше на планините и моретата. Освен това мистър Калико хареса храната, и по време на полетите, и в луксозния ресторант през дългия престой в Брюксел. Наспа се в своята част от разкошното двойно легло в хотела.
Хелър пак опита да се свърже с Изи от Белгия. Отговориха му, че линиите са прекъснати. Помоли да прехвърлят обаждането в неговия апартамент. Балмор вдигна слушалката.
— Знаеш ли къде е Изи сега? — попита Хелър.
— Не, сър, не зная, аз също се питам. Беше тук в неделя и очаквахме да дойде отново вчера, за да огледа новите дървета в саксии, които наредиха градинарите. Но не се появи. Нещо лошо ли се е случило?
— Надявам се, че не — отвърна Хелър.
— Но всичко ще се обърка, ако той е изчезнал. Посрещни ме на летище „Кенеди“ с Ролс-Ройса. Ще пристигна в два следобед, в петък.
Съобщи на Балмор номера на полета.
— О, толкова се радвам, че се прибирате у дома. А дамата с вас ли е, сър?
— В момента не — каза Хелър. — Но тя се чувства добре и ви изпраща най-сърдечни поздрави.
— Тя е такова чаровно момиче, истинска американка. Значи два следобед, сър, летище „Кенеди“.
Чак над Атлантическия океан Хелър научи, че котаракът нямало да бъде допуснат с него в страната и трябвало да бъде поставен под карантина за няколко месеца.
— Те старателно пречат на всеки да се приземи обясни той на зверчето. — Борят се срещу посетители с нокти и зъби. Но ние ще ги надхитрим.
Когато слязоха от самолета, Хелър бе напъхал котарака в чантата и дръпна ципа почти докрай, остави само малка пролука за чист въздух.
Живият труп на имиграционната контрола взе паспорта на Хелър, надникна в тайната си книга, за да провери дали Джером Терънс Уистър е издирван от някого, натисна копчета с коленете си, загледа се в скритите си екрани и без нищо да каже, пусна Хелър да мине.
Пред митническата проверка на ръчния багаж се бе събрала тълпа. Откриха ароматизирани соли в чантичката на една стара дама и бяха сигурни, че са попаднали на кокаин. Сега я бяха залепили до стената и я претърсваха придирчиво — типичното посрещане на завръщащите се американски граждани в страната им.