Наредилият се на опашката Хелър се наведе да си върже обувката — щеше да е чудо, ако бе успял, защото обувките му нямаха връзки. Той отвори скритата между многото крака чанта и пусна котарака.
Хелър му прошепна наставленията си, изправи се и застана пред тезгяха на инспекторите.
— Котешка храна ли? — промърмори единият. — Това пък какво е, по дяволите? Внасяш в Америка американска котешка храна? Барни, я отвори тия консерви и виж дали не са пълни с хашиш.
Инспекторът на име Барни отвори кутиите и опита съдържанието им.
— Няма наркотици, само консерванти. Обаче два от тях са обявени за канцерогенни от Министерството на здравеопазването. Налага се да конфискуваме храната.
Хелър им остави консервите. Тръгна напред. Котаракът го следваше безшумно, прикрит от тезгяха. Мина край конвейера с багажа, прибра си сака и излезе във фоайето. Котаракът вече седеше на стол в чакалнята и си чистеше муцунката с лапички.
— Ти и без това вече имаше криминално досие, дълго като опашката ти — каза му Хелър. — Сега си и нелегален имигрант. Но все някой ден ще трябва да влезеш в правия път.
Той прибра котарака в чантата и я метна на рамо.
Навсякъде се виждаха военни.
Балмор го посрещна и пое сака от ръцете му. Хелър го помоли да изчака, докато пак опита да се обади в Емпайър Стейт Билдинг. Линиите все още бяха прекъснати.
Излязоха на паркинга при Ролс-Ройса. Шофьорът поздрави Хелър.
— Ще мина през апартамента да се измия и преоблека — каза му Хелър. — После ще ме закараш до офиса. Мисля, че ще имам доста работа, както се е заплело положението.
— Надявам се да не възникнат нови неприятности — обади се Балмор от предната седалка. — Много се разстроихме от вестта за смъртта на дамата. А мистър Епщайн плака дни наред. Жалко, че мис Джой не дойде с вас. Откакто ни съобщихте радостната новина, че е жива, бяхме много заети с украсата на апартамента. Очаква ви изненада.
— Мистър Епщайн всички ли остави на работа?
— О да, сър. Той не би искал домът ви да бъде занемарен. Надявам се да ви хареса новият му вид, сър.
Провираха се около час по автостради, задръстени от военни колони. Навсякъде личаха белезите на извънредното положение.
Най-после отбиха от булеварда край Сентръл Парк и колата влезе в подземния гараж.
Разтревожен за съдбата на Изи, Хелър пръв излезе от асансьора на последния етаж. Бързо прекоси малкото преддверие и отвори входната врата.
Почти успя да влезе в стаята си.
Нечий глас заповяда:
— Не мърдай!
Хелър рязко се извъртя и очите му се заковаха в цевта на автоматичен „Колт“ 45-ти калибър.
Мъжът с оръжието заяви:
— Арестуван си!
Още двама мъже излязоха иззад ъгъла. Насочиха карабините си към Хелър.
Джет се вгледа по-внимателно. Първият беше армейски капитан. Другите бяха военни полицаи с бели каски на главите.
Балмор влезе и изтърва сака?
— Ох, сър! — ужасено извика той. — Нямах представа!
— Ти не си виновен — успокои го Хелър. — Вероятно онзи тип от имиграционната контрола ги е предупредил.
— Позна от първия път — каза капитанът. — Сержант, изпълнете дълга си.
От библиотеката излезе трети военен полицай, прибра револвера си в кобура и откачи белезници от колана си.
— Почакайте — помоли Хелър. — За какво е всичко това?
— Ти си дезертьор от армията! Не се яви на служба, когато президентът преди два дни обяви обща мобилизация.
— Имах основателни причини!
— Каквито ще да са, не важат при обявено извънредно положение в страната — обясни капитанът. — Завършил си курса за запасни офицери и си знаел много добре, че трябва да се явиш, за да те зачислим в армията. Значи си дезертьор. Ще ти лепнат поне пет годинки. Сержант, белезниците.
— Не припирайте толкова — каза Хелър. — Бях извън страната. Върнах се само преди два часа!
— Хъм — усъмни се капитанът.
— Вярно е, сър — потвърди сержантът. — Нали точно от имиграционната контрола ни съобщиха за него.
— „Бибипска“ работа! — изфуча капитанът. — Уистър, пишеш се голям хитрец. Ще вдигаш шум, а?
— Непременно — увери го Хелър.