— Ще ни затрупат с разни хартийки! — оплака се капитанът. Както съм зает, нямам време да пиша дълги доклади по случая, нито да свидетелствам на процес срещу тебе. Ето какво ще направим. Не забравяй, правя ти услуга като офицер на бъдещ офицер. Намъквай униформата и ще те откараме да те зачислим в армията.
— Веднага ще уредя да изгладят униформата ви. — Балмор бързо нахълта в спалнята. Но след миг изскочи като опарен. — Сър — изскимтя той, — там са набутали цялата прислуга, вързани от глава до пети!
— Освободете ги — заповяда капитанът на сержанта. — Като гледам, това момче няма да окаже съпротива. Както и да е, дори такива като него са нужни на страната сега. Хайде, мистър, да те видя с униформа.
А какво ще стане, когато бъда зачислен на служба? — попита Хелър, разтревожен от изчезването на Изи.
— Ти си от разузнаването, нали така? — каза капитанът. — Сигурно първо ще те пратят в Кемп Дикс. После може и някъде отвъд океана. Кой знае? Не се бъркам в работата на разузнаването. Но за всеки случай си вземи всичко необходимо. Вече си в армията, тоест ще бъдеш, щом вдигнеш дясната ръка да се закълнеш.
— Бях далеч от тук — каза Хелър. — Ще бъдете ли така добър да ми обясните причината за войната?
Капитанът въздъхна.
— Каква ли полза ще има от тебе в разузнаването, щом и това не знаеш. Но засега няма война. Президентът само обяви обща мобилизация. Днес е петък.
Войната ще бъде обявена, щом Конгресът се събере на сесия в понеделник. Тоя път всичко ще изпипат по закона.
— Срещу кого ще воюваме?
— Срещу Майсабонго, идиот такъв! Ония „бибипци“ ни прибраха целия петролен резерв и единственият начин да си го вземем, е да им обявим война и да се позовем на Закона за конфискация на вражеската собственост.
Хелър се олюля.
Едва сега осъзна с какви проблеми се бе сблъскал Изи! Сигурно бе основната причина за наближаващата война!
А самият той се озова в неумолимите лапи на армията и нямаше с какво да помогне!
Знаеше и че не бива да остава на Земята повече от пет седмици. Бавенето щеше да бъде фатално за Императора и цялата база!
Пета глава
Качиха се в джипове и потеглиха към щаба. По улиците рядко се виждаше някоя кола.
— Голям късметлия си, че ще те закараме — обясни капитанът. — Като свършим бензина в резервоара — край. Хич не ми е ясно как ще воюваме без бензин.
— Ама нали казахте, че ще си приберем резерва от Майсабонго, щом им обявим война.
— Говорих ти за петролния резерв, а не за бензин. И като им конфискуваме суровия петрол, пак никаква полза от него. Нали трябва да бъде преработен, за да имаме бензин за колите и керосин за самолетите, а всички рафинерии са станали радиоактивни. Исусе, какви ли ще ги забърка тиквеник като тебе в разузнаването! Май и една мозъчна клетка нямаш в главата си.
— Е, поне е добре, че Майсабонго е с големината на пощенска марка. Не ни трябва много бензин.
— Тъпанар такъв, за какво ни е бензин? Ще им пуснем термоядрена бомбичка.
— Ами защо всички ни мобилизират?
— Много въпроси задаваш. Не е твоя работа да питаш „защо“. Ще се подчиняваш и ще умреш, ако трябва. На нищо ли не са те научили в курса за запасни офицери?
— Да бяха ме научили да си затварям голямата уста — въздъхна Хелър.
За капитана това беше страхотна шега.
— Ей това вече е боен дух. Хилиш се и търпиш. И никакво мрънкане. Май ще излезе офицер от тебе накрая.
Но на Хелър въобще не му беше до смях. От самата мисъл, че отнеслите се дружески към него хора от Майсабонго ще бъдат изтребени, настроението му се развали още повече.
Денят беше твърде горещ — в Ню Йорк често юлските жеги са непоносими. Досега Хелър не бе забелязал това, заради климатичните инсталации в Ролс-Ройса и апартамента. Но докато се возеше в открития джип, градът му приличаше на парна баня.
Спряха пред армейската база. Джет метна на рамо брезентовата офицерска торба и се остави да го бутнат вътре. Военните полицаи взеха разписка от охраната, че са го довели и потеглиха да прибират други дезертьори.
Джет се озова в огромна зала. Наоколо бяха пръснати множество сгъваеми маси и столове. Имаше тълпи от потящи се хора и купища хартии. Беше и ужасно задушно.
Един войник от охраната тласна Джет към ъгъла, където бяха разположени разни медицински уреди. Наложи се да чака твърде дълго, докато мъжете минаваха един по един за преглед.