Джет прочете копието под индиго на току-що написаното от момичето. Беше списък на военнослужещите, които трябваше да заминат за Кемп Дикс.
А оригиналът преди малко се озова върху бюрото на полковника. И първо в списъка беше името на УИСТЪР, Джером Терънс, втори лейтенант от армията на Съединените щати!
Закъсня!
Припряно пъхна копието на списъка в джоба си, но това не решаваше проблема.
Озърна се и отиде при насядалите на пода мъже.
— Я вижте онзи нещастен полковник. Почти е примрял от жега. Сега сте в армията, трябва да уважавате офицерите и да им помагате.
Един го погледна.
— Е, щом казвате, сър — недоволно изсумтя човекът.
— Виждаш ли онзи вентилатор? Изключи го, пренеси го по-близо до полковника и пак го включи. Разбра ли задачата?
— Тъй вярно, сър — промърмори войникът.
Отиде до вентилатора, изключи го и след като го нагласи насочен към полковника, пак натисна бутона.
НАВСЯКЪДЕ СЕ РАЗХВЪРЧАХА ХАРТИИ КАТО ОТ ВЗРИВ!
Полковникът стовари длани на бюрото си, в безполезен опит да се пребори с вихрушката. После скочи като разярен бик.
Уплашеният войник незабавно се скри в тълпата.
С гръмки псувни полковникът ритна стойката на вентилатора и го събори. Из залата още пърхаха отделни листове.
Хелър побърза да притича.
— Сър, ще ви помогна!
Веднага започна да събира документите, мигновено прочиташе написаното на всеки лист. Машинописците също се втурнаха да помагат и Хелър трябваше да ги изпревари.
След пет минути всичко беше събрано. Но Хелър вече бе скрил заповедта, изпращаща го в Кемп Дикс. Имаше и копието.
Седна зад свободно бюро и бързо написа отново заповедта, като пропусна своето име.
Сложи друг лист в машината и по образците, пръснати на бюрото, съчини заповед, която назначаваше УИСТЪР Джером Терънс, втори лейтенант от армията на Съединените щати, в „Звеното за борба със саботажа“, като командващ офицер, действащ самостоятелно и подчинен пряко на военния министър.
Остави заповедта и копията върху съответните купчини. Вдигна ги, мина край бюрата и събра още готови заповеди, после занесе всичко на полковника.
— Сър, тези са спешни.
Полковникът изръмжа, изтри челото си и подписа документите.
Хелър ги остави при готовите за изпълнение заповеди, прибра своята, взе брезентовата си торба и излезе.
Десет минути по-късно се качи в своя „Ролс-Ройс Силвър Спирит“.
— Сър, зачислиха ли ви в армията? — попита шофьорът.
— Вече участвах в първата си битка — каза Хелър.
— Но в Емпайър Стейт Билдинг сигурно гъмжи от саботьори. Веднага ме закарай там!
Сега вече можеше да се заеме със затрудненията на Изи!
Шеста глава
Докато пътуваха по опустелите улици на нощния Ню Йорк, Хелър съблече военната куртка и свали от нея пагоните на школник, завършил курса за запасни офицери. Излъска златните замъчета — знака на разузнаването, почисти до блясък и лейтенантските си пагони. Закрепи ги на куртката и сложи в страничния джоб своята заповед и личната си карта.
Каза на шофьора да спре на 34-та улица и тръгна пеша към страничния вход на Емпайър Стейт Билдинг.
От двете страни на стената се подпираха полицаи. Изгледаха го с подозрение. Хелър влезе.
Момчето, което обслужваше през нощта асансьорите, го пусна в кабината. Хелър му каза на кой етаж иска да се качи. Момчето се обърна.
— А бе аз ще ви кача дотам, ама може и да не ви пуснат да излезете от кабината.
— Кои няма да ме пуснат? — попита Хелър.
— Ами полицаите — обясни, момчето. — Още от вторник са блокирали половината коридори.
— Все едно, да се качваме — помоли Хелър с изострено докрай любопитство.
Момчето сви рамене, скоростната кабина се понесе устремно нагоре. След малко спря и вратата се плъзна встрани.
Пред тях във фоайето седяха ПЕТИМА полицаи!
Четирима веднага скочиха, стиснали палките си. Петият, капитан от полицията, седеше зад бюро, препречващо достъпа до коридора към офисите на Изи и Хелър.
Хелър застана пред бюрото. Искаше да провери в офисите — може пък Изи, да му е оставил бележка.
— Трябва да претърся тук — заяви на капитана.