— Ами да, нали мис Джой беше записала номера в сухопътната яхта. Пък аз вече говоря приличен английски, такива ми ти работи. Хич не разбрах защо кипна така, като ме чу. Всяко уважаващо себе си прасе се отнася по-добре към децата си.
— Мистър Джет, — намеси се Изи, — има още нещо. Нашият адвокат Блийдъм успя да прочете завещанието на Роксентър и какво научихме — има десет милиарда долара, отделени като фонд на доверително управление, в случай че се появи синът на Роксентър. Момчето ще получи парите, когато навърши осемнадесет години, а дотогава Роксентър Старши е попечител на фонда. Не мисля, че е безопасно хората да виждат вас или Младши. Ако сте измислил начин да излезем от тук, запазил съм билети за Бразилия.
— Изяжте си сандвичите — посъветва ги Хелър. — Ако някой ще лети, това съм само аз.
Тримата затворници си наливаха кафе от термоса, но се обърнаха да видят какво правеше Хелър.
Джет сглоби бойната антигравитационна платформа. Тя леко забръмча, когато я включи.
— Това не сте го виждали — каза им Хелър.
Намести на гърба си двете чанти. Опря двата предни пръта на платформата върху рамката на прозореца. Легна по корем.
Тримата го зяпаха стъписано.
— Момчета, вие си кротувайте и гледайте да оцелеете — нареди Хелър. — Ще видя какво мога да направя, за да ви спася. Довиждане.
Притисна палеца на дясната си ръка към бутона в предния прът.
Платформата излетя през прозореца и потъна в нощната мъгла.
Част седемдесета
Първа глава
Хелър излетя сред сивеещата нощ. Скоро щеше да се зазори. Незабелязан от никой, той се стрелна на югозапад, хиляда фута над земята. Светлинките край Хъдзън профучаваха под него. Бледорозова облачна ивица на запад изместваше скорошния изгрев.
Макар и съвсем неприсъщи за него, сега опасения и несигурност изпълваха мислите му. Но подобно на комарджията, заложил всичко в последното хвърляне на заровете, той трябваше да рискува.
И по време на полета си казваше, че вероятността за успех не е особено голяма. Иначе планът му беше достатъчно добър, но се налагаше първо да преодолее огромно препятствие.
Знаеше, че беше длъжен да спечели войната. Не онази, която Конгресът щеше да обяви в понеделник. Войната не Хелър трябваше да завърши с победа през следващите две денонощия.
Не разполагаше с войски. Явно Роксентър контролираше цялата армия, пък и военното министерство едва ли щеше да се отнесе одобрително към битката, която Хелър замисляше. И искаше да спечели.
Знаеше кой можеше да му даде войници, но не му се вярваше да получи съгласието на… Бейб Корлеоне.
Преди половин година, заради кампанията от лъжи, съчинявани от Дж. Уолтър Медисън, Бейб Корлеоне бе повярвала, че Хелър я е предал и станал човек на Фаустино „Примката“ Наркотичи. Мислеше, че Фаустино му е платил, за да се провали в автомобилното състезание.
Фаустино сам се величаеше като capo di tutti capi. Ho Бейб Корлеоне, която ръководеше фамилията след смъртта на престарелия й съпруг „Свети Джо“, мразеше наркотиците и отказваше да се забърква в мръсотиите на Фаустино.
До деня на злополучната раздяла тя се отнасяше към Хелър като към свой син. А сега той се питаше, дали сам се пъха в гнездо на оси. Гневът на величествената дама беше легендарен, а жаждата й за мъст я бе прочула надлъж и нашир. Когато я видя за последен път, тя посипваше косата си с пепел и му заповяда повече да не й се мярка пред очите. Това много го натъжаваше, защото обожаваше Бейб. Подчини се на желанието й и повече не се опита да говори с нея.
Но тя имаше soldati и попаднал в безизходица, Хелър се надяваше поне да го изслуша. Едва ли можеше да разчита на нещо друго.
Плъзна се над брега на Хъдзън откъм Ню Джърси и мина на няколко стъпки над могъщите кранове по доковете. Ако някой военен радар го засече, ще помислят, че са попаднали на патрулен хеликоптер — честа гледка из този район.
Небето розовееше. Във вече по-ярката светлина различи Бейон пред себе си. Прелетя край западния край на Бейон Парк. Забеляза високата сграда, където целия последен етаж заемаше Бейб. Жилището й бе защитено като крепост, но никой не очакваше нападение откъм покрива.
Хелър натисна бутоните за управление и вятърът престана да роши косата му. Леко й плавно кацна върху плоския, покрит с асфалт покрив.