Выбрать главу

— Значи ще го смажем? И ще унищожим бизнеса с наркотици на Роксентър и И. Г. Барбен?

— Да, искам вие да станете capa di tutti capi.

Бейб затаи дъх.

— О, sangue di Cristo, ТОВА вече ще постави на мястото й жената на кмета!

Тя жадно се приготви да чуе плана на Хелър. Той набързо й обясни онова, което тя трябваше да знае.

Бейб се заинати.

— Няма да ти позволя да направиш това. Твърде опасно е за тебе!

— Рискът е по-незначителен, отколкото изглежда — увери я Хелър.

— Не — упорстваше Бейб. — Не си се върнал, само за да те загубя завинаги. Не бива да забравяш, че си ми единственият син.

Хелър опита да хитрува.

— Да, но нали знаете какво казваше „Свети Джо“.

Надяваше се тъгата по мъртвия съпруг да й припомни нещо, което само предполагаше, че е чувала. Бейб кимна замислено.

— „Добър враг е само мъртвият враг“. Имаш право, Джером.

— Значи се споразумяхме — побърза да каже Хелър.

Тя скочи енергично.

— Ще трябва да свикам хората — Нещо я спря. — Но щом ще се занимаваш с такива неща, трябва да си изядеш закуската и да поспиш. Не, не искам да чувам нито дума. Вече ти личи, че въобще не съм се грижила за тебе. Сега прави каквото казва майка ти. Но къде е онзи „бибипец“ Грегорио!

Тя бутна Хелър към грижливо запазената спалня на „Свети Джо“.

— Сега се изкъпи. Пръстите ти са изцапани с мастило.

Тя се втурна да търси Грегорио.

Хелър послушно се изми под душа. Вярно, още имаше следи от мастилото по пръстите.

Чу как Грегорио вкара количка в спалнята и излезе.

Гласът на Бейб отекна:

— Джовани, „бибипски“ сине, ленивец такъв, внеси багажа му и го настани в леглото. После върви да му намериш някакви прилични дрехи. ПО-ЖИВО!

Джовани подаде на Хелър хавлия — беше стара и пищна, вероятно от гардероба на покойния „Свети Джо“.

Хелър влезе в спалнята. На количката, под сребърни похлупаци беше наредена закуската му. Той отвори чантата и пусна котарака в стаята. Джовани изглежда въобще не се учуди, беше се преситил от изненади.

Джет се настани до количката и хапна малко бъркани яйца, даде и на котарака.

— Исусе Христе, — каза Джовани, — тук всичко тръгна на пета скорост. Хлапе, много се радвам, че пак си тук. През тая половин година тя само се вкисваше. Като я гледам да фучи наоколо, драго ми става. Сега е оттатък и говори по три телефона наведнъж! И като я слушам, май се готвим за истинска гангстерска война. Кого ще ударим?

Хелър се усмихна.

— Довечера ще разбереш.

Втора глава

Хелър се събуди съвсем бодър, бе преодолял умората от прескачането на няколко часови пояса. Разбира се, космонавтът спи, когато свари, защото щом стъпи на някоя планета и все се оказва, че денонощията там не съвпадат с времето на кораба.

Котаракът не се виждаше никъде. Джет натисна бутона на звънец, за да съобщи, че се е събудил.

Влезе Джовани. Носеше смокинг на закачалка. Беше от лек, черен плат със синьо-черна кадифена яка.

— Тя каза да ти купя някакви дрехи, ама каквото имаха, не ми хареса. Обаче ей тая дреболия ще ти пасне като ръкавица, ушита е по поръчка за един от главатарите. Само че въобще не я облече, гръмнаха го. Ето и риза от черна коприна, черна папийонка и черна шапка. Нали е страхотно?

— За пръв път ми е да воювам, облечен в смокинг — сподели Хелър.

— Нищо, познавам те аз. Имаш стил. Едва не се успа. Май доста хора си очистил, за да капнеш толкова. Вече е шест вечерта и Бейб накара Грегорио да ти сготви такава вечеря, че масата се огъна. Истински италиански гозби, каквито обичаш.

Хелър стана и набързо се обръсна. Облече смокинга — беше му по мярка и не пречеше на движенията.

— Ей на това му викам аз традиция — каза Джовани, докато му подаваше черната шапка. — Само да хванеш в ръце някой старовремски автомат и все едно си от бандата на „Свети Джо“, дето въртяла търговията с пиячка при сухия режим. Е, сега дрехите ги правят с друга кройка, ама на Бейб страшно ще й допадне.

Хелър излезе от спалнята. Бейб вече седеше до масата и го чакаше. Бе облякла бежов костюм за сафари с широка яка и рубинени копчета, подходящ за гангстерска война според нея. Тя го огледа с доволна усмивка, възхити се на вида му и го настани до себе си. Потрепваше от вълнение, направо сияеше. Напълни му чинията с антипасто.