Вдясно Ню Йорк въобще не личеше, въпреки ясната нощ. Хелър за пръв път виждаше града такъв, само няколко сигнални светлини тлееха като червени искрици по небостъргачите.
След малко успя да се ориентира коя червена точица обозначаваше Емпайър Стейт Билдинг. Горните тридесет и два етажа на сградата, обикновено осветени, сега бяха потънали в мрак, може би за пръв път откакто самолет се врязал там преди петдесетина години.
— После и с тебе ще се заемем — тихо промълви Хелър, но все се питаше какво ли правят неговите приятели, затворени в офиса.
В куфарчето за пикник нямаше чак толкова много храна. Сигурно вече са изяли и последната троха.
Помоли Бейб да използва телефона и се обади на Балмор в апартамента.
— Тя обаждала ли се е? — попита Хелър.
— О да, сър — отговори Балмор. — Остави съобщение, че в състоянието на болния нямало промяна. Ще предадете ли нещо за дамата, в случай че се обади пак?
— Кажи й, че си върша работата и съм добре. И й кажи, че я обичам.
Хелър прекъсна връзката и забеляза, че Бейб впи поглед в него.
— За кого си говорихте? За някое момиче, нали? Джером, особено важно е да си намериш подходяща съпруга. Трябва да ми я представиш.
— О, сигурен съм, че ще одобрите избора ми — каза Хелър. — Тя е от страната на принц Кавкалсия, за когото ви говорих преди. Който е родоначалник и на вашите прадеди.
— Наистина ли? — зарадва се Бейб.
— Да, несъмнено — увери я Хелър. — Тя е руса, висока, със сини очи, изключително красива, надарена и образована. Освен това е аристократка.
— Джером! — възкликна Бейб. — Ти си влюбен!
Хелър се засмя.
— Признавам се за виновен. И когато се запознаете, тя също ще ви обикне. А и кой ли би устоял на вашия чар?
Бейб се усмихна, но не издържа и се разсмя с пълен глас.
— Ох, Джером… нищо чудно, че за известно време си забравил майка си. Но това е естествено. Не можех да понеса само мисълта, че ми се сърдиш. Ето какво ще направим. Щом приключим с тази война, ще устроим голямо празненство. Ще я представя на всички важни личности и ако наистина е толкова красива, хората просто ще се пръснат от завист! Я да помислим — „УолдорфАсторня“ е малко старомоден, но пък балните зали са прекрасно обзаведени. Или пък да изберем „Плаза“? Може би „Гренд Хайът“. Не, сетих се. „Медисън Скуеър Гардън“! Сгодени ли сте?
— Е, не официално. Но вече за всичко сме се разбрали.
— Аха! Ако одобря избраницата ти, ще дадем прием по случай годежа! Как се казва?
Офицерът от Флота Хелър не можеше да излъже, когато говореше за своята любима.
— В паспорта й е написано Хевънли Джой Крекъл. Но истинското й име е графиня Крек.
— О, небеса! ГРАФИНЯ! Да не е надменна?
— Тя е самата прелест. Ще я обикнете!
— Чудесно. Това го уредихме. Значи прием в „Медисън Скуеър Гардън“ по случай годежа! С хористите от поне пет мюзикъла на Бродуей! С най-добрите оркестри! С шампанско! Представи си само — любов и война! Джером, толкова се радвам, че се върна!
Влязоха в тунела Холънд. Бейб напрегна волята си и остави настрани списъка на гостите, който вече съставяше.
— По-добре да не си отвличам вниманието, иначе ще трябва да спасяваме кожите с бягство, чак до именията ни в Южна Америка. Джером, искам да ми обещаеш нещо, най-тържествено.
— Какво?
— Не падай!
Четвърта глава
— Благодарение на шеметната скорост, която Джовани поддържаше по пустите, тъмни улици на Манхатън, лимузината пристигна малко по-рано от уговорения час. Спряха до малък, тъмен парк.
Четвърт миля по на изток се намираше полицейското управление, но това личеше само по синята лампа над входа. По-наблизо, невидими в тъмата, бяха федералният и щатският съд. Вдясно се издигаше неясният силует на небостъргача, където беше леговището на шайката на Наркотичи. Сградата на „Тотъл Контрол, Инкорпорейтид“ беше облицована с тъмно стъкло, но дори то не проблясваше под трепкащите звезди.
Хелър прегледа за последен път плановете на етажите, които Бейб му намери по-рано през деня.