Нечии тихи стъпки доближиха лимузината и Бейб веднага вдигна глава. Спусна стъклото на прозореца и отвън надникна мъж.
— Госпожо?
Беше синьоре Сагеца, съветник във фамилията Корлеоне.
— Всичко ли е готово? — попита Бейб.
— Mia capa — започна Сагеца, — не бих ли могъл да ви разубедя и да отменя акцията, преди да е станало твърде късно? Дори „Свети Джо“ би премислил подобно начинание хиляди пъти, преди да предприеме — нещо.
— Синьоре, осъзнавам, че е ваш дълг да ни преведете невредими през житейските бури — каза Бейб, но оставете празните приказки и отговорете на въпроса ми. Всичко ли е готов Милостивият Бог се отнася с особени грижи към неизлечимо лудите — отбеляза синьоре Сагеца. — Само се надявам тази нощ да не е зает с нещо по-важно. Да премина и към доклада си аварийният им генератор дава мощност колкото за единединствен асансьор. Нощта е гореща и климатичните инсталации не работят, затова някои прозорци са отворени. Виждате ли онова слабо сияние на тридесет и петия етаж? Осветяват банкетната зала със свещи. Всички шефове на града са там, последният пристигна само преди пет минути. Нашите бойни групи са по местата си. Но се налага да ви предупредя не само вие смятате тази непрогледна нощ за щастлива възможност да нападнете — Фаустино е разположил силите си до последния войник в сградата, наблюдават всеки възможен вход. Освен това един танков батальон е разположен на миля и половина от тук и сигурно ще дойдат с гръм и трясък, ако започне стрелба. А полицейското управление е само на четвърт миля.
Погрижете се да не използват колите си — заповяда Бейб.
— С това вече се справихме, госпожо, но полицаите имат и крака. Целият този замисъл е пълна лудост. Уредих вашият реактивен самолет да чака в готовност на летището в Нюарк, защото може и да стигнем до там. Все още ли смятате да направите това?
— Синьоре, възможност като тази се пада веднъж в живота — заяви Бейб. — Време е да вдигнем завесите и да започнем шоуто.
— Тогава вземете тази радиостанция и дано добрият Бог се смили над душите ни.
Той подаде през прозореца ултракъсовълновия приемо-предавател и изчезна в мрака.
Хелър също й даде една от своите радиостанции. Показа й къде е бутонът за включване.
— Готова съм за атака — каза Бейб. — Хайде, започвай войната!
— Пуснете секундомера — каза Хелър.
Включи и своя.
Той излезе от лимузината, нагласи ремъците на чантите на раменете си и взе сгънатата летяща платформа.
— Късмет — пожела му Бейб.
Той й махна с ръка и потъна в тъмния парк.
Когато се скри от нежелани погледи, бързо сглоби платформата. Легна по корем отгоре и провери да не е притиснал котарака. Обви с пръсти бутоните за управление върху предните пръти.
И излетя право нагоре.
Докато набираше височина, зави към сградата, издигаща се петдесет и пет етажа в небето. В непрогледния мрак едва не мина встрани от покрива.
Беше само на една ръка разстояние от покритата с хром и стъкло фасада. Хелър нагласи платформата неподвижно. Бръкна в чантата и извади пълна шепа кръгли предмети. Оглеждаше номерата им. Намери кълбото със светеща на него единица и го притисна към хромираната рамка на черното стъкло. Погледна си часовника и завъртя малкия регулатор на кълбото.
Бе си свършил работата на последния етаж.
Спусна се два етажа надолу. Намери кълбо номер 2. Притисна го към фасадата.
Още два етажа надолу. Нагласи и номер 3.
Все по-надолу, спираше само колкото да залепи за сградата поредното кълбо.
Накрая нагласи и номер 10.
Погледна своя светещ часовник.
Тридесет и пет етажа под него, земята беше неразличима в нощта.
Платформата се плъзна хоризонтално и Хелър намери каквото търсеше — прозореца на офиса, заеман от Фаустино.
На една маса гореше свещ, но светлинката не стигаше до стенописите със сцени от Сицилия. Над креслото се виждаше стоманен купол, приличащ на издут чадър. Креслото беше празно. Вратата към банкетната зала беше затворена.
Спрял платформата пред прозореца, Хелър извади дезинтегратор от чантата. Включи го, като внимаваше да не го насочи към самата платформа. Оръжието забръмча.
Хелър управляваше с една ръка платформата, а с другата насочи дезинтегратора към стъклото. То започна да изчезва. Като опитен майстор, Хелър махна цялото стъкло, без да засегне жичките на алармената система, омотали цялата рамка.