Нахлулият нощен ветрец угаси свещта в стаята.
Хелър вкара платформата вътре.
Изключи я и я подпря на стената.
Бързо застана до вратата и се заслуша. Чуваше смях и дрънчене на прибори и чаши.
Премести превключвателя с палец и лъчът на дезинтегратора се сви до мъничка точка. Хелър проби дупка във вратата и прибра оръжието.
Надникна към залата. Всичко се виждаше достатъчно добре.
Шефовете на град Ню Йорк седяха около подковообразната маса. Бяха петдесетина. В средата на залата имаше обширно празно пространство.
В този момент Хелър се натъкна на първото затруднение. Върхът на подковата не беше с гръб към вратата, а точно в отсрещния край на залата!
И там седеше Фаустино. Разделяха ги повече от сто фута.
Но все някак трябваше да стигне до отсрещната страна на тази зала. Не можеше просто да отвори вратата и да сграбчи Фаустино за яката. Налагаше се да измине стоте фута пред погледите на всички!
Осветен от множество свещи, Фаустино произнасяше реч. Дърдореше за успехите на Лигата за граждански реформи. Прекъсваха го с кикот и ръкопляскалия на всеки няколко думи. Беше невероятно дебел, сигурно тежеше повече от триста фунта. Лицето му беше толкова залоено, че сякаш нямаше очи — балон с отваряща се и затваряща дупка вместо уста.
Хелър си погледна часовника.
Спазването на графика беше решаващо за победата.
Извади котарака от торбата и прикрепи мъничката слушалка в ухото му. Пъхна между зъбите си предавателчето и шепнешком обясни на зверчето какво искаше от него.
Той остави шапката на един стол. Свали чантите от раменете си и ги пусна до платформата. Разглади с длан смокинга и нагласи папийонката.
Открехна съвсем леко вратата към залата.
После отиде при вратата към коридора и надникна.
Пред входа за залата стояха двама пазачи с едрокалибрени пушки. Не беше лесно да мине оттам.
Хелър се върна до вратата за банкетната зала. Нямаше какво друго да направи, освен да рискува.
Сграбчи дръжката и бавно отвори вратата. После я захлопна с рязко движение, но пъхна върха на обувката си, за да не тресне.
Въздушното течение връхлетя като ураган в залата.
Всички свещи, освен една угаснаха!
Хелър се смъкна на колене и длани, проникна в залата като черна сянка.
Стреснати ругатни отекваха в мрака.
Запламтяха огънчетата на запалки. Свещите отново затрепкаха по масата. Но Хелър вече беше в другия край на залата. Бързо пропълзя зад Фаустино. Някой се надигна да погледне вратата към офиса и понечи да тръгне натам.
Изправеният Фаустино го спря.
— Недей. Сядай. Вятърът е отворил някой прозорец. Хайде, успокойте се. Та тъкмо ви казвах, господа, че тази седмица беше най-успешната за уличните продажби на наркотици. Напрежението от предстоящата война повиши неимоверно консумацията. И сега, като благодарност за чудесното ви сътрудничество, обявявам ДВОЙНИ ПРЕМИИ за всички вас!
Фаустино се поклони сред бурни овации. Вдигна плик. За кмета една кралска награда тази седмица! Вижте…
— Тръгвай веднага! — прошепна Хелър в предавателчето, стиснато между зъбите му.
От отсрещната страна на залата се чу пресекливо съскане. Вместо да се взират във високо вдигнатия плик, всички очи се извиха към вратата на офиса!
Котаракът влезе в залата.
Влачеше след себе си черна топка.
И стискаше фитила й зъби.
От горящия фитил хвърчаха искри!
Обща въздишка на ужас се изтръгна от множеството.
Котаракът невъзмутимо напредваше към средата на подковообразната маса.
Очите му бяха като светещи зелени кръгчета.
Искрите подскачаха по пода. — БОМБА! — писнаха всички в хор.
Фаустино трескаво пъхна ръка под смокинга си, хвана дръжката на пистолета с налудничавото намерение да застреля котарака.
Но ръката на Хелър мълниеносно сграбчи оръжието.
Другата му ръка стисна яката на Фаустино.
— ЕЙ СЕГА ЩЕ ИЗБУХНЕ! — кресна Хелър.
Някои от градските шефове се опитваха да прескочат масата, за да угасят фитила. Но след мощния вик на Хелър се отказаха.
Тълпата се скупчи на изхода.
Всички напираха да излязат — освен Фаустино, когото Хелър бе хванал здраво.