Пета глава
Котаракът стоеше по средата на залата и все още не изпускаше фитила. Беше обикновена искряща връв, която се запалваше от притискане на край, пъхната в безобидна черна топка.
Хелър изви ръцете на Фаустино зад гърба и ги върза с корда. Прехвърли дебелака през масата и го бутна към офиса.
— Хайде, пускай това — каза Хелър на котарака. — Идвай!
Нахлуха в офиса. Фаустино като че се спъна. Падна под стоманения купол.
— Пази го! — викна Хелър на котарака.
Обърна се да залости вратата към банкетната зала. Извади малко фенерче от джоба си, за да намери резето.
Котаракът измяука гръмко. Хелър се извъртя.
Фаустино се бе претърколил точно под купола.
Вкопчилият се в него котарак го дереше усърдно.
Хелър понечи да скочи към тях.
ТРЯС!
Куполът се стовари на пода.
Фаустино бе натиснал някакъв скрит бутон. Сега мъжът и котаракът бяха зад стоманената преграда.
Хелър вкопчи пръсти в ръба на купола. Опита се да го надигне, но дори не можа да го помръдне.
Посегна в тъмното към чантите.
Чуваше стъпките на връщащите се по коридора мъже.
Метна се към вратата за коридора и също я залости.
Върна се при чантата и напипа дезинтегратора. Скочи към купола. Насочи оръжието под ъгъл, за да не засегне случайно котарака и започна да пробива дупка.
От залата се чу вик:
— Не е бомба! Преметнаха ни!
Сега доста хора напираха да влязат и през двете врати на офиса! Удряха с рамене и ритници.
Стоманата се оказа твърде устойчива. Хелър усили мощността на лъча. Бе пробил съвсем мъничка дупчица.
Изстрел от пушка разби ключалката на вратата към коридора.
Хелър натисна спусъка на пистолета, който взе от Фаустино.
Погледна си часовника. Почти не му оставаше време.
Не би успял да пробие купола. Светна с фенерчето през дупчицата.
ПРАЗНО!
Нито Фаустино, нито котарак, нито под!
Успя да различи началото на спирална шахта.
Едрите сачми от пушката отново разтресоха вратата.
Хелър сграбчи чантите си.
Хвърли се по корем върху летящата платформа.
Отново мощен гръм зад вратата.
Хелър натисна бутоните.
Вратата се разлетя на парчета.
Платформата изфуча през прозореца.
Отново изстрел.
Нещо закачи подметката на едната му обувка.
Хелър се скри в мрака.
ПЪРВИ ВЗРИВ!
Сякаш до него удари мълния, със сух рязък грохот, който разтърси нощта.
Платформата подскочи и се наклони.
Полетя към земята от тридесет и петия етаж.
ВТОРИ ВЗРИВ!
Хелър стисна предните пръти на платформата. Доближаваше земята, трябваше да е съвсем близо, но нищо не виждаше.
Насочи платформата нагоре.
ТРЕТИ ВЗРИВ!
Хелър изравни платформата хоризонтално.
Право пред него изскочи дърво!
Мина на една педя.
Сега поне знаеше къде е земята.
Обърна платформата вертикално и светна надолу с фенерчето.
Приземи се.
ЧЕТВЪРТИ ВЗРИВ!
Озова се зад бойните линии на Бейб, на една пресечка от сградата.
Бързо сгъна платформата и я върза за чантата.
Побягна напред.
— Замръзни!
Заслепи го лъч на прожектор.
— Ей, това е хлапето! — намеси се някой. — Да не го гръмнете!
Бяха хора на фамилията Корлеоне, част от обръча около сградата.
Хелър се тревожеше за котарака.
— Пуснете ме! Трябва да се върна там!
— Не, хлапе. Стой тук! Ония бягат навън като мишки от потъващ кораб.
ПЕТИ ВЗРИВ!
Пак като ударила наблизо мълния, но без никакъв проблясък.
Експлозиите следваха реда, в който постави кълбата от покрива надолу.
Тропот на множество препускащи крака откъм сградата. Трясък и вик.
Още трима от хората на Фаустино се оплетоха в рибарските мрежи, опънати през улицата.
Войниците на Корлеоне ги вдигаха, веднага им отнемаха оръжията и ги избутваха към групата, заета да връзва пленниците.
ШЕСТИ ВЗРИВ!
— Исусе, ама какво става горе? — обърна се един от мъжете към Хелър. — Няма ни пламък, ни парчетии. Ако вярваш на гърмежите, всеки път цял етаж се сгромолясва.