Хелър би могъл да му обясни, че тези бомби усилваха трептенията в материята и бойните инженери на Волтар ги използваха да отвличат вниманието в точка Б, докато тихомълком взривят точка А. При взрив бомбите не предаваха звука направо по въздуха, а само през молекулите на плътни вещества. Нищо не разрушаваха, освен може би някое тъпанче, ако човек има лошия късмет да е наблизо.
Вместо това Хелър каза на италиански:
— Кой знае? Вероятно Божият гняв се стоварва върху тях.
СЕДМИ ВЗРИВ!
Когато ехото заглъхна, от преносима радиостанция се чу гласът на Бейб:
— Синьоре! Какъв е уловът досега?
— Петстотин тридесет и шест, mia capa — изпращя отговорът.
— Остават около двеста — отбеляза Бейб. — Отваряйте си очите на четири! Някой виждал ли е Джером?
ОСМИ ВЗРИВ!
Хелър веднага вдиша своята радиостанция към устата си.
— Долу съм, мисис Корлеоне. На шести пост. Моля ви, заповядайте на хората тук да ме пуснат в сградата.
ДЕВЕТИ ВЗРИВ!
Десетина от хората на Фаустино тичаха в тъмнината, обзети от паника и връхлетяха мрежата близо до Хелър.
Гласът на Бейб:
— Шести пост, не пускайте Джером преди началото на общата атака.
— Да, ясно, mia capa.
ДЕСЕТИ ВЗРИВ!
До ухото на Хелър някой изсъска поредица от заповеди. Същото ставаше по всички постове около обградения небостъргач.
И внезапно петстотин гърла ревнаха:
— КОРЛЕОНЕ!
Гръмовен тътен на втурнали се в мрака нападатели.
Започна общата атака.
Пламъците на оглушителна стрелба осветиха околността.
— Хлапе, вече можеш да отидеш там.
Хелър също затича напред. Вече не беше тъмно. Яростната стрелба от долните етажи и откъм улиците заливаше всичко с несигурна, пулсираща светлина. Повечето от нападателите вече бяха проникнали в сградата.
Някой кресна:
— Танковете на армейците са на половин миля! Довършете онези по-бързо!
Хелър огледа небостъргача. В плановете не бе отбелязана спирална шахта. Подземията точно под офиса на Фаустино бяха изцяло заети от отоплителната инсталация.
Хелър продължи край стената. Сега стоеше под прозореца на Фаустино. Тук стената на сградата се състоеше от грамадни блокове черен камък.
Стрелбата продължаваше навътре по етажите, където последните упорити защитници отказваха да се предадат. Чу се глух взрив на граната.
Хелър търсеше някакъв издайнически знак за изход от скривалище.
ЕДВА ЗАБЕЛЕЖИМА ПОЛУКРЪГЛА ЛИНИЯ НА ТРОТОАРА!
Съвпадаше с края на един от каменните блокове. При последното отваряне на капака около него се бе насъбрал дребен боклук, за да образува следата.
Хелър извади дезинтегратора от чантата и разшири процепа между двата каменни блока. После хвана лост, напъха го вътре и натисна.
Наистина беше врата.
Отново използва дезинтегратора, за да унищожи резето.
Пъхна лоста по-навътре.
Вратата се отвори бавно.
Светна с фенерчето.
Пред него беше котаракът!
Седеше върху вързания Фаустино!
Дебелакът опита да обърне глава към Хелър.
— Спаси ме от този звяр! — изпищя той.
Котаракът заби нокти в бузата му.
— Мистър Калико, аз поемам грижата за него — каза Хелър. — Ти беше страхотен днес!
Хвана Фаустино и го изправи.
— Корлеоне! — викна през рамо. — При мен!
Стрелбата около сградата бе затихнала. Двама мъже дотичаха при Хелър. Той тикна гангстерския шеф в ръцете им.
— Веднага го заведете при Бейб!
Двамата повлякоха Фаустино по тротоара. Хелър се мушна в скривалището да вземе котарака.
Когато отново се показа на улицата, в лицето му светеше мощен фар!
ТАНК!
Хелър пусна котарака и вдигна високо ръцете си. Тръгна срещу танка.
Картечниците бяха насочени в корема му.
От кулата се показа офицер с пистолет в ръка. В светлината от вътрешността на танка Хелър различи на петлиците му сребърния орел на полковник.
— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа полковникът.
— Разрешете да ви се представя, сър! — извика Хелър.
— Ела насам и без номера, иначе стрелям!