Хелър скочи върху капака над веригата.
— Бръкнете в страничния ми джоб, сър.
Посочи с брадичка кой точно.
Полковникът изгледа със съмнение смокинга, но извади документите.
— Лейтенант Уистър от армейското разузнаване — представи се Хелър. — Залавяме диверсанти от Майсабонго. Хората наоколо са от моето подразделение, но са преоблечени за маскировка, сър.
Полковникът прочете личната му карта, после заповедта.
— Защо не бях уведомен?
— Всичко трябва да мине скрито-покрито — отвърна Хелър. — Но ние ги спипахме, преди да са взривили целия град.
— Тия „бибипски“ злобари! — възкликна полковникът. — „Бибипски“ добра работа сте свършили! По-силни взривове не съм чувал през целия си живот! Сигурен ли сте, че заловихте всички?
— Довършваме претърсването — увери го Хелър.
Тропот на тежки обувки по улицата.
ПОЛИЦАИ!
Задъхан от тичането, полицейският инспектор Графърти застана пред фаровете на танка.
— Арестувани сте! — изрева той.
Полковникът се вцепени от ярост. Впи поглед в инспектора.
— Това е военна операция! Как смеете да се намесвате!
Погледът на Графърти се закова в Хелър.
— УИСТЪР! — кресна той. — Полковник, познавам този човек! Той е престъпник!
Полковникът кипна неудържимо.
— Значи така, наричаш армейските офицери престъпници! Разкарай се по-далеч от нашата операция, преди да съм те пръснал на парчета с оръдието!
Графърти се сви от страх. Веднага махна на полицаите да се връщат.
Хелър отдаде чест.
— Сър, моля за извинение, но сега трябва да откарам арестуваните диверсанти в концентрационния лагер.
— Разбира се, разбира се — каза полковникът. — Както виждам, справили сте се отлично. — Той отново погледна заповедта, преди да я върне на Хелър. — Ще съобщя на военния министър за проявеното от вас усърдие.
— Извънредно любезен сте, сър — отвърна Хелър. — Аз само изпълних дълга си.
— Чудесно, Уистър. Ще споменете ли за оказаната от мен помощ? Аз съм полковник Буутс.
— Разбира се, сър — увери го Хелър.
— Много добре, лейтенант. Ще върна батальона си на позициите. Вие продължавайте.
Хелър затича в тръс и заобиколи небостъргача. Всичко бе утихнало. Тълпите пленници бяха отведени, а рибарските мрежи — прибрани. Само един стар войник на фамилията Корлеоне старателно събираше в чувал гилзите от улицата.
Хелър отвори вратата на лимузината. Омотаният от глава до пети Фаустино лежеше на пода. Котаракът явно бе тръгнал след гангстерския шеф, защото сега седеше отстрани, готов да помогне с нокти, ако се наложи.
Бейб седеше с радиостанциите в скута си. Погледна Хелър с доволна усмивка и понечи да го заговори, но се чу гласът на Сагеца:
— Mia capa, прибрахме всички компютри. Вече разполагаме и със счетоводните му книги. Нито една не липсва, няма изтрити данни от дисковете на компютрите. Поставих на пост наши хора в сградата. Владеем изцяло положението.
— Прекрасно се справихте, синьоре. Дебелакът е тук, значи приключихме с тях веднъж завинаги.
Хелър се намеси:
— Хванахте ли шефа на нюйоркската полиция?
— Заедно с всеки друг градски шеф, включително кмета. Сега са зад онези храсти и молят на колене да им запазим живота.
— Добре, тогава поискайте от шефа на полицията едно нещо — нека се обади, за да снемат блокадата от Емпайър Стейт Билдинг.
— Разбира се, Джером, щом желаеш това. Целият град е наш!
Още не, каза си на ум Хелър. Всичко може да рухне и ни погребе, ако не си свърша работата до понеделник.
Шеста глава
Два часа по-късно Изи, Бумбум и Младши радостно празнуваха освобождението си, като изядоха всичко, което Хелър им поръчваше в „Сардине“.
Когато на масата остана само покривката, той ги прати да отдъхнат, но заповяда сутринта да дойдат при него в апартамента.
Битката не беше свършила. Оставаше най-трудната за превземане крепост — Роксентър. И точно този път Хелър не разполагаше с достатъчно войска.
От обаждането в щаба на армейското разузнаване Хелър научи, че Роксентър е в имението си Покантикъл, на север от Хеъритаун. Мястото било под охраната на набързо мобилизиран полк на Националната гвардия, под командването на цял генерал-майор.