Освен това Хелър узна, че следобед Роксентър щял да замине за Филаделфия, където щял да участва в международната конференция на финансистите (която контролираше с желязна ръка), а вечерта президентът на Съединените щати цял да бъде извикан да се яви пред конференцията. После, в понеделник, президентът трябваше да се обърне към Конгреса във Вашингтон, за да поиска официалното обявяване на война срещу Република Майсабонго.
Хелър знаеше, че му предстои да се опълчи срещу силите, властващи над цялата Земя. Не можеше да се подготви за това кой знае колко добре, но се налагаше да побърза.
Върна се в апартамента, облече работни дрехи и се зае със старото такси. С волтарианска лампа промени цвета му в маслиненозелен, после с пръскачка и четка нарисува по вратите му бели армейски знаци и номера.
Докато работеше, слушаше истеричната военна пропаганда по радиото, сред която важно място заемаше новината за опита на диверсанти от Майсабонго да взривят целия Ню Йорк, предотвратен от армейски танков батальон под командването на полковник Буутс. Често повтаряха предупреждения към шофьорите да избягват големите магистрали, за да ги освободят за военните конвои — нямаше нужда, защото бензинът бе свършил. Освен това предаваха призиви към населението да бди за появата на партизани от Майсабонго, които може би кроят планове да взривят мостове, летища и военни колони. Информацията за тях трябваше веднага да бъде съобщавана на армията.
Пускаха бодра маршова музика. Явно нацията се стягаше за война. Хелър вярваше, че с доста солидна доза късмет може и да предотврати това. Май никой друг не възнамеряваше да опита.
Към осем сутринта облече чиста униформа. Нарами торба в защитен цвят, пълна с инструментите и принадлежностите на боен инженер от Волтарианския флот — предимно бомби.
Влезе Бумбум Римбомбо. Беше облякъл униформата си и приличаше на армейски шофьор.
Пристигна и Изи Епщайн — разтревожен и с хлътнали очи.
Когато дойде, Делбърт Джон Роксентър Младши беше разстроен, защото не намери време да се отбие и да се погрижи за своите оцелели свине от фермата в Ню Джърси.
Потеглиха с много официален вид към Покантикъл, двадесет и три мили по на север.
По пътя не видяха други коли. Всички светофари бяха изключени. Старото такси сега гореше не бензин, а асфалт, разлаган от карбуратора му на водород и кислород, затова се движеше с висока скорост. Бум-бум не се разсейваше с опити да изблъска други шофьори от пътя и стигнаха пред портала на имението около девет часа.
Пред очите им се разкри огромен лагер на Националната гвардия. Навсякъде маршируваха войници.
Пред портала бе построена страховита барикада. Цял взвод с готови за стрелба пушки им препречи пътя.
Офицер с каска на главата тръгна към колата. Националната гвардия бе преизпълнена с решимост да се заяжда с Армията.
— Излизайте с вдигнати ръце! — изръмжа офицерът.
— А, не — сряза го Хелър. — Това е семейно посещение. — Обърна се към Младши. — Я ми дай шофьорската си книжка. — Младши веднага му я връчи. — Тук сме, за да получим разрешението на баща му той да се запише в армията като доброволец.
— Делбърт Джон Роксентър Младши! — промълви офицерът, а очите му ту се впиваха в шофьорската книжка, ту зяпаха Младши. — Исусе Христе, много съжалявам!
Той бързо измъкна бележник изпод колана си и написа припряно пропуск, после го пъхна под чистачките на таксито.
— Хора, бързо отваряйте портата. Имаме заповеди да не пречим на семейните дела.
Той отдаде чест на Хелър.
Минаха по криволичещата алея край палатки, камиони, мотоциклети и два танка.
— Няма да се запиша в армията! — твърдоглаво заяви Младши. — Те стрелят по свине!
— Млъквай — посъветва го Хелър. — Остави ме аз да се разправям.
— Добре, братле, но внимавай да не ме напъхаш в армията!
Спряха пред главния вход на къщата.
Всичко беше прекалено голямо. Както и двамата национални гвардейци, застанали пред вратата.
Хелър даде торбата на Бумбум.
— Не мърдай от тук.
Изи, Младши и Хелър изкачиха стъпалата. От къщата излезе офицер. Погледна пропуска върху предното стъкло на колата. Каза на новодошлите:
— Извинете, но ми е заповядано всеки да бъде претърсен.
Не откри оръжия. Надникна в куфарчето на Изи, видя само документи и му го върна. Отдаде чест и заповяда на един от гвардейците да отвори вратата.