Тримата влязоха в огромния хол, обзаведен със старомодна, огромна мебел. Грамадни увеличени снимки на свирепо гледащия Роксентър висяха по стените.
Иззад затворената врата на друга стая се чуваха гласове. Хелър я отвори, бутна другите двама да влязат и грижливо затвори вратата.
Попаднаха в кабинет, също старовремски и твърде голям.
Зад бюрото Делбърт Джон Роксентър гледаше наежено като разгневен лешояд.
Неговият адвокат Бери от „Суиндъл и Крауч“ стоеше с нещастно изражение до отсрещната стена.
— И да знаеш, че всичко ми е ясно — казваше Роксентър. — Не си свършил добра работа! Заслужаваш да те предам на мис Агнес, дано с малко електрошокове ти вкара ум в главата! Ако се беше погрижил за предпазните мерки, сега нямаше да се моря с това пътуване до Филаделфия, само за да се срещна с онова нищожество президента! Писна ми от твоята некадърност! Би трябвало да ликвидирам и тебе, и фирмата ти! Всички сте срещу мен!
Бери зяпаше изумено Хелър. Пребледня.
— УИСТЪР!
Роксентър можеше да продължава до безкрай гневните си излияния, но осъзна, че си е загубил слушателя. Озърна се с досада към влезлите в стаята мъже.
— Предайте на генерала — каза на Хелър, — че още е рано да тръгвам. — Пак се втренчи в Бери. — Още не съм свършил с тебе! Бери, напомням ти, че каквото мисля аз, е най-важното! СЛУШАЙ МЕ!
Бери със сетни сили сочеше Хелър.
— Сър, това е вашият… сър, онзи с горивото… О, сър… Божичко!
— С горивото ли? Онзи с горивото? — повтори Роксентър. — Какви ги бръщолевиш?
— По-добре аз да обясня — намеси се Хелър. — Дойдохме да ви направим почтено предложение, което ще сложи край на всички неприятности с петрола.
— А бе кой е тоя? — обърна се Роксентър към Бери. — За какво ми дрънка?
— Сър, този с униформата на офицер е Джером Терънс Уистър!
— А това — подхвана Хелър, — е мистър Израел Епщайн. Той ръководи компаниите, които притежават инсталациите за микровълнова енергия, „Крайстър Мотърз“, производството на новия тип карбуратори и автомобили без бензин… освен това контролира всички петролни резерви на САЩ, които в момента са собственост на Майсабонго.
Роксентър изведнъж се тръшна на стола си. Зяпна Изи.
— Чифутинът. Ти си оня проклет чифутин!
Хелър продължи:
— Според мен вие двамата можете да сключите сделка, която ще задоволи всички.
Роксентър лукаво присви очи.
— Да разбирам ли, че вие притежавате патентите за онзи карбуратор, автомобилите и микровълновото устройство?
— Собственост са на компаниите, които аз ръководя — отвърна Изи. — Ето ги и патентите.
Той отвори куфарчето си и остави документите на огромното бюро.
Бери веднага се премести зад стола на Роксентър и започна да ги чете. От шепота му се разбра, че всичко е съвсем законно.
— Искаш да кажеш — попита Роксентър Изи, — че си готов да ми ги предадеш срещу мир?
— Не е точно така — отрече Изи. — Да, ще ви ги предадем, но ще искаме и нещо в замяна.
— О, тъй значи — Роксентър явно се разочарова.
Изви очи към Бери, после пак се загледа в Изи. Усмивката му беше особено неприятна. — Та какво искаш в замяна, чифутче?
— Разполагаме с опции, които утре ще бъдат реализирани и ще ни направят собственици на милиарди, както и на акциите на всяка петролна компания. Можете да вземете 49 процента от парите и 49 процента от акциите.
— Доста щедро — отбеляза Роксентър. — Приготвил си някой скрит капан.
Изи каза:
— Мистър Роксентър, някога сте имал съпруга. Освен това имате двама сина.
Роксентър се стресна, сякаш стреляха по него.
— Съгласно по-рано изготвените семейни завещания — продължи Изи, — вашият син ще наследи фонд от десет милиарда долара. Вие сте попечител на фонда. Искаме от вас да признаете Делбърт Джон Роксентър Младши като свой син.
— Аз се отказвам от всякакви права, ако имам такива — вметна Хелър.
— Това твърдение е възмутително! — избухна Роксентър.
— Нося документите — каза Изи, докато вадеше заверените копия и ги подреждаше на бюрото.
Роксентър ги гледаше стъписано. Адвокатът от Уолстрийт веднага плъзна поглед по тях. И прошепна нещо в ухото на Роксентър. Хелър долови само как мис Агнес била оплескала всичко.