Втора глава
Джийб се наведе над тялото пред стъпалата. Виждах го ясно.
Внезапно се изправи и закрещя към влекача:
— Ей, това не е…
Остър съскащ пукот!
Джийб се разпадна! Средата на тялото му липсваше!
Побързах да отстъпя във вътрешността на кораба.
— СНАЙПЕРИСТ! — нададе вой Стаб. — Ето го! Ето го! Да го очистим!
Сочеше екрана. В инфрачервената светлина се виждаше човек с пушка до отсрещния край на къщата.
Вторият инженер изскочи през люка, трескаво бърникаше регулаторите на визьора. Знаех какво правеше. Нагласяше го за прицелване в инфрачервени лъчи.
Притича двадесет и пет ярда настрани.
Хвърли се зад един храст. Насочи оръжието си и стреля. Лъчът на бластерната пушка не се вижда, но потоци смъртоносна енергия се забиха в мишената.
Но Стаб отново заби пръст в екрана, опитваше да изтръгне вик от гърлото си. Бяха се появили ОЩЕ ТРИ МИШЕНИ!
Вторият инженер завъртя пушката.
МИШЕНИТЕ СТАНАХА ДВЕ!
Изведнъж инженерът викна пронизително.
Подскочи нагоре.
ГЛАВАТА МУ СЕ ПРЪСНА!
— Бързо, да го „бибипам“! — разкрещя се Стаб на двамата пилоти. — Взимайте оръжията, нагласете ги на телесна топлина и прочиствайте района!
Пилотите излетяха като снаряди през люка, настройваха пушките си в движение.
Разделиха се — единият наляво, другият надясно.
Прикриха се.
Стаб се настани в пилотско кресло. Настройваше наблюдателните уреди на телесна топлина.
Мишена вдясно от къщата.
Единият пилот стреля по нея.
Топлинна мишена много по-наляво.
Пилотът превключи на автоматична стрелба.
Изведнъж изпищя.
Тялото му се метна във въздуха.
Коремът липсваше!
Изпаднал в истерия, другият пилот стреляше непрекъснато.
Топлинните мишени се появяваха една след друга по цялата поляна.
Той трескаво се опитваше да се прицели във всички едновременно.
Кресна.
Главата и гръдният му кош се разпаднаха!
— ДА СЕ МАХАМЕ! — викаше Стаб.
Беше в креслото на маневрения пилот.
Аз скочих в креслото на звездния пилот.
Стаб натискаше бутони и дърпаше лостчета.
НИЩО!
Бяхме като приковани към земята!
Очите на Стаб се изцъклиха.
Той стана и се извъртя към мен.
— Ти ни натика в тоя капан, Грис! — излая като разярено куче. — След минута-две и аз ще умра. Обаче преди това ще свърша още една работа.
Той посегна към колана си, измъкна нож и по погледа му веднага разбрах какво бе намислил. Искаше да ме убие!
Стиснах контролната звезда. Натиснах горния лъч, който трябваше да го раздруса с електрически шок.
НИЩО!
Натиснах средата, после пак горния лъч. Сега трябваше да изпадне в унес.
НИЩО!
— Ломбар Хист — изрече капитан Стаб, — ми заповяда да те пречукам веднага, щом оплетеш конците.
ЗНАЧИ НЕЗНАЙНИЯТ УБИЕЦ Е БИЛ КАПИТАН СТАБ!
Вдигна острието, за да го забие в сърцето ми.
Лицето му застина.
Той се свлече върху пилотското кресло, а от гърба му стърчеше дълъг нож — любимото оръжие на Отдела на ножовете!
Някой го хвърли през отворения въздушен шлюз!
Трета глава
Стъпки.
Някой идваше.
Мъчех се да измъкна пистолета си.
— Грис, въобще не мърдай. Аз те виждам, но ти мен — не.
ГЛАСЪТ НА ХЕЛЪР!
Призрак!
О, Богове! Всяка кост в тялото ми се разтресе.
— Разкопчай колана с кобура и го хвърли през люка.
Изпъшках и се подчиних.
— Вдигни високо ръцете си.
Веднага го послушах. Бях обърнат към контролното табло. Не смеех да погледна през рамо. Не знаех какво би причинил на психиката ми един призрак.
Леки стъпки зад мен.
В следващия миг въже омота китките ми и ги стегна една към друга. Намотките привързаха тялото ми към пилотското кресло.
Още стъпки. В отраженията от повърхността на екраните виждах как призракът се прокрадваше по коридорите и риташе вратите, готов да стреля.
Друг глас:
— Значи искахте и аз да си намеря белята като моя партньор Търб.