— За малко да я уцелим — добави Хелър. — Ама избяга край потока, ей натам.
Двамата помощник-шерифи препуснаха край потока, измъкнаха револверите си в движение. Дори оставиха фаровете на колата си включени! Изпъшках. Е, може като се върнат да видят нещо странно и да ме спасят.
Хелър прибра разсипаните по верандата диаманти в торбата. Върза я и я метна в джипа.
Върна се във влекача и заговори на пода в коридора. Беше малко смущаваща гледка, но нали ключалките бяха настроени само към неговия глас.
— Люк на трюма, отвори се — каза той и металната плоча се надигна с дрънчене.
Хелър се спусна в тесния трюм на влекача. Почти веднага отражението му пак се появи в стъклото на илюминатора.
— Ами това какво е? — промълви той. Държеше торба. Надникна вътре.
— Бракувани камъчета?
Бяха боклуците, които купих в Швейцария, за да подлъжа капитан Стаб. Хелър метна торбата на Рат. Отново се смъкна в трюма, но пак излезе незабавно.
— Какво става тук?
Носеше нещо тежко. Застана във въздушния шлюз.
— Можеш ли да повярваш — каза той на Рат, — в трюма има 750 фунта злато на кюлчета.
Стори ми се, че главата ми ще се пръсне всеки миг. Стаб! Значи той е откраднал първия ми товар злато. Скрил го е в трюма и вероятно е замислял да ме премахне при първия удобен случай, за да открадне кораба.
— Че това не е ли твърде солидна сума на тази планета? — попита Рат.
— Няма спор — увери го Хелър. — По текущи цени това злато струва към седем милиона долара. Ще извадим кюлчетата от сандъците, а ти ги нареди в джипа. А като стигнеш къщата на старата дама, прехвърли ги в моето „Порше“. Тя не може да види какво караш.
Пак изпъшках. Рат дори не е убил старицата! Какъв некадърен агент от Апарата! Заслужаваше да го уволня.
— Май се изнервям — рече Рат. — Доста пари са това.
— Ще ги предадеш на моя финансов съветник Изи Епщайн. Той знае какво да прави. Помогни ми да ги натоварим.
Те изнесоха сандъците от трюма. Рат докара джипа до въздушния шлюз, обърна, за да насочи фаровете към къщата, после прехвърлиха кюлчетата в багажното отделение отзад.
Помощник-шерифите се връщаха. Молих се да забележат черното туловище на влекача и да дойдат.
Хелър ги пресрещна, осветен от фаровете и на тяхната кола, и на джипа.
— Не намерихме тая котка — съобщи Ралф.
— Обаче й видяхме следите — допълни Джордж. — Имаш ли нещо против утре да си направим малък лов тука?
— Колкото искате — разреши Хелър. — Щом сте морски пехотинци на Майсабонго, ловувайте наоколо на воля. Само не забравяйте да си окачите звездите.
Помощник-шерифите тръгнаха към колата си. Качиха се. Когато завиха, лъчите на фаровете едва не ме ослепиха от наблюдателните екрани!
Отдалечиха се и подскачащата светлина на фаровете изчезна от погледа ми. Още един загубен шанс. Обаче имах на какво да се надявам. Изведнъж си спомних, че уредите за управление на влекача не работеха. Утре, на дневна светлина, корабът щеше да се вижда. Щеше да се събере тълпа и аз ще се развикам, че съм отвлечен федерален агент.
Хелър и Рат заключиха къщата.
Върнаха се и започнаха да спускат сандъци в трюма. Хелър обърна последния сандък и го отвори откъм дъното.
Фалшиво дъно! Ето откъде бе взел бластерната пушка, с която изби антиманкосите! Значи натоварените във влекача сандъци са имали фалшиви дъна. При претърсването още на Волтар не ги забелязахме. Извади няколко предмета и ги подреди във въздушния шлюз. После спусна сандъка в трюма. Остана вътре още малко, чувах как местеше разни неща, може би ги закрепваше неподвижно.
Излезе и подаде на Рат едно устройство, което бе извадил от сандъка.
— Дай това на Изи. Видеофон с дължина на вълната, за която на Земята дори не са чували. Отдавна свалих етикетите на производителя, затова му кажи, че е мое изобретение, така няма да нарушим Кодекса. Ще ти бъда благодарен, ако му го предадеш още тази нощ. Може да ме повика, като натисне ей този бутон. По телефона от самолета не можах да му кажа почти нищо, защото Националната агенция за сигурност подслушва всички разговори. Искам да говоря с него колкото може по-скоро. Ясна ли ти е задачата?
— Да, сър — потвърди Рат. — А той няма ли да забележи, че се намирате в космически кораб?
— Ще насоча тукашната камера нагоре, така ще вижда само лицето ми и някакви тръби по тавана. Пък и той вече свикна, че се пъхам по чудновати места. Освен това работи с волтарианска времева камера, заключена в херметична кутия, затова го накарах да се закълне за опазване на тайната. Кажи му, че клетвата важи и за това устройство. Имаме още страшно много работа и той много ще се разстрои, ако не си поговорим.