— Схванах, сър — каза Рат.
Отвратително. Този предател никога не ми бе казвал „сър“.
Хелър дойде при мен. Взе котарака и го остави върху контролното табло.
— Агент Рат ме осведоми, че освен всичко друго си му намалил заплатата и не си му възстановявал всекидневните разходи. Вярно ли е?
— Така му се пада — изръмжах аз. — Той е идиот и некадърник! И както изпързаля мен, така ще постъпи и с тебе!
Рат се обади от въздушния шлюз:
— Я не ми говорете за предателства. Нали вие нарушихте всеки действащ закон! Аз само се постарах да си получите заслуженото!
Хелър не ни слушаше. Пребъркваше ми джобовете, колкото и да се гърчех, за да му преча. Намери всякакви документи и портфейла ми. Смразих се. В портфейла беше и кредитната карта на „Скуийза“, която си прибрах от графиня Крек. На гърба беше написан адресът на Хелър в Емпайър Стейт Билдинг. Ако я откриеше, щеше да се сети, че съм пряк виновник за смъртта на неговата приятелка. И щеше да ме убие!
Той преглеждаше документите. Видя бланка за заповед. Попълни я, за да възстанови заплатата и дневните разходи на Рат със задна дата. Взе моята електронна карта и подпечата заповедта. Даде я на Рат, за да я представи за изпълнение в нашия нюйоркски офис.
Хелър добави:
— Доколкото разбрах, обещал ти е десет хиляди долара, за да ме ликвидираш.
Рат поклати глава.
— Не, сър, не искам тези нари.
— Все едно, вземи ги — каза Хелър.
Отвори моя портфейл и отброи десет хилядарки, докато аз се молех да не види кредитната карта.
— Купи венец за гроба на Търб и си избери по-прилични дрехи.
Вбесих се. Казах му:
— Много смешно. Въобще няма да се измъкнеш от тук. Уредите за управление на влекача не работят. Загазил си!
— А, благодаря, че ми напомни — отвърна Хелър.
Излезе, разрови пръстта. Върна се с някакво цилиндърче в ръката си. То бръмчеше едва доловимо. Изключи го и го захвърли в едно чекмедже.
— Единствената причина да те подмамя тук — започна Хелър, — е защото имах нужда от влекача. Вие кацнахте почти точно върху прекъсвач на двигателите, който задейства щом отворихте външния люк. И заради глупостта си го отворихте още в движение. Само въздушната възглавница спаси кораба от катастрофа. Тези антиманкоси са тъпанари.
— Прибрах им личните карти — каза Рат. — Искате ли ги?
— Пъхни ги в чекмеджето — нареди му Хелър. — Сигурно са фалшиви. Ако не греша сериозно, те са бивши подофицери от Флота, вероятно осъдени на смърт и прибрани в Апарата.
— Наистина ли можете сам да се справите с този влекач? — попита Рат.
Хелър се наведе и издърпа една от плочите на пода. Под нея имаше уреди, които въобще не бях виждал. Той завъртя няколко превключватели.
— Този капитан беше голям всезнайко. Типичен самозабравил се подофицер. Още когато излетяхме от Волтар, аз се опитах да му обясня, че при преоборудването влекачът бе напълно роботизиран. Но той май въобще не искаше да ме слуша. Нямам нужда от екипаж. Лесно ще го управлявам.
Рат ме посочи, както бях вързан в креслото на звездния пилот.
— А с него как ще постъпите?
По очите му познах, че най-добрата идея за него е да ме изведе навън и да ме застреля.
— Според уставите — отговори Хелър, — заловен при извършване на престъпление офицер трябва да бъде отведен в най-близката база, за да бъде съден от офицерско събрание, ако това е възможно. Ще го предам в базата в Афийон, заедно с твоите и Монте писмени показания. Те да се оправят с него.
Сякаш кръвта ми се вледени в миг. Командирът на базата в Афийон Фахт Бей жадуваше точно за такава възможност! Щяха да ме осъдят за секунди и да ме екзекутират по най-мъчителния начин.
Мислите ми се въртяха във вихрушка. Ох, все трябваше да има някакво спасение!
Очакваше ме сигурна смърт!
Хелър! Богове, как ме подлъга той. И се носеше с пълна пара към осъществяване на замислите си. Не знаех точно как възнамеряваше да завърши мисията си, но бях сигурен, че това щеше да означава пълен провал за Роксентър, значи и за Ломбар. Е, да вървят по дяволите! Трябваше първо да мисля за себе си!