— Той е свещеник.
— Свещениците не са по-различни от останалите хора.
— Разбира се, че са различни.
— Ще видим. — Едва сега почувства умората, срещу която така дълго се беше борил, и се отпусна на влажния под. Подпря се на стената до сандъка, с лице към стълбището.
— Ако осъмнем в Лонг Кеш?
— Аз ще съм виновна. Нали така? Сега заспивай. Флин се унесе в дълбок и разпокъсан, подобен на припадък сън. Веднъж отвори очи, за да види Морийн, увита в одеалото и легнала на земята до него. Събуди се втори път, когато чу дъното на ковчега да пада и да се удря в стената на тунела. Скочи и застана до входа на помещението. В струята светлина, нахлула от криптата, се виждаше да виси дъното на ковчега и гротескното подобие на мъртвец, залепено за него като гущер на стена.
Появи се тялото на човек: черни обувки, черен панталон, свещеническата якичка, после лицето на отец Донели. Носеше поднос за чай високо над главата си, докато слизаше по стъпалата.
— Бяха тук и си отидоха.
Флин премина тунела и пое подноса, който свещеникът му подаде. Отец Донели затвори ковчега и заедно влязоха в скривалището, Флин остави подноса на малка дървена маса.
Отецът огледа стаята така, както домакин оглежда гостна. Загледа се в спящата Морийн, после се извърна към Флин:
— Значи си взривил бронирана кола, а? Много дръзко, бих казал.
Флин не му отговори.
— Е, както и да е. Проследили са те до фермата на Маклоулин горе на пътя. Добри лоялни североирландци са тези Маклоулин. Твърди презвитерианци. Семейството се преселило от Шотландия, дошли с армията на Кромуел. Още триста години, и ще започнат да смятат Ирландия за своя родина. Как е момичето?
Флин коленичи до нея.
— Спи — докосна челото й. — Има температура.
— Заедно с чая и бекона има таблетки пеницилин и военен комплект превързочни материали — той извади малка бутилка от джоба си. — И малко „Дънфис“, ако имате нужда.
Флин пое бутилката:
— Едва ли някога съм изпитвал по-голяма нужда от това.
Разви капачката и отпи голяма глътка. Отец Донели придърпа двете столчета до масата и седна:
— Да я оставим да поспи. Ще пия чай с теб.
Флин седна и загледа как свещеникът извършва всички старателни действия на човек, отнасящ се сериозно към храната и пиенето.
— Кои бяха тук?
— Британци и полицаи от Ълстър. Както обикновено, полицаите искаха да преобърнат всичко, но някакъв британски офицер ги възпря. Някой си майор Мартин. Чувал си за него, нали? Доста е известен. Както и да е. Всички изиграхме ролите си отлично.
— Радвам се, че сте прекарали добре. Съжалявам само, че трябваше да събудя всички толкова рано.
— Знаеш ли, синко, имам чувството, че всеки участник в тази война тайничко се възхищава на противника си. Тръпката май не е чак толкова неприятна.
Флин погледна свещеника. Ето поне един човек, който казва истината.
— Можем ли да се измъкнем от тук? — попита той и отпи от горещия чай.
— Ще трябва да почакате, докато се махнат от стените и плетищата. Гледат с бинокли, нали знаеш? Поне два дни. Ще тръгнете през нощта, разбира се. — Свещеникът неочаквано се засмя: — Ах, господин…
— Кохаран.
— Който и да си. Кога ще спре всичко това?
— Когато британците си тръгнат и шестте северни графства се обединят с двайсет и шестте южни.
Свещеникът остави чашата си:
— Не е вярно, момчето ми. Истинското желание на ИРА, най-тайното тъмно желание на католиците, независимо, че всички говорим как ще живеем в мир след обединението, е да депортират всички протестанти в Англия, Шотландия и Уелс. Да изпратят обратно семейство Маклоулин в страна, която не са виждали от триста години.
— Това са пълни глупости. Свещеникът повдигна рамене:
— Лично мен това не ме интересува. Искам само ти да надникнеш в сърцето си.
Флин се наведе над масата:
— А ти защо си забъркан в това? Католическото духовенство никога не е подкрепяло ирландските бунтове срещу британците. Защо рискуваш да бъдеш вкаран в затвора?
Отец Донели се взря в дъното на чашата си, после вдигна очи:
— Не се меся в никое от нещата, които имат такова значение за теб. Не ме интересува твоята политика или дори политиката на църквата. Единствената ми роля тук е да осигурявам убежище. Малък рай в една полудяла страна.
— Убежище за всекиго? Дори за убиец като мен? За протестантите? За британските войници?
— За всеки, който ме помоли — той се изправи. — Някога в този манастир е живяло братство от петдесет монаси. Сега съм само аз. — Млъкна и погледна Флин.
Това абатство има ограничено бъдеще, господин Кохаран, но много богато минало.
— Като теб и мен, отче. Но, надявам се, не като страната ни.