Когато видя, че вече е заспала, взе чашата с „Дънфис“ и я пресуши. После започна да обикаля подземието. Изследва отново стените и видя следите от пожара. Колко пъти е било подпалвано това място? Кое го е направило свято и за друидите, и за християните? Какъв дух витаеше, тук, под него, в сърцето на земята? Взе свещ, отиде до сандъка и го разгледа. След малко протегна ръка и отвори капака.
Вътре имаше парчета варовик с дребни келтски надписи и няколко къса неизвестно какъв метал — бронз или ръждясало желязо. Дръпна някои от тях настрани и откри голям овален пръстен, покрит с патина. Сложи го на безименния си пръст. Беше голям, но стоеше добре на пръста му. Имаше украшение, подобно на герб, и през потъмнялата повърхност успя да различи келтски писмена около грубо оформено брадато лице.
Потърка го с пръсти и изтри част от наслоената мръсотия. Грубоватото лице го погледна като дете, което предават във властта на страшен човек. Почувства замайване, краката му омекнаха и се прегънаха. Чу как се блъсна в пода. После изгуби съзнание.
Глава 4
Флин се събуди и видя надвесено над себе си лице.
— Обяд е — каза отец Донели. — Донесох ви нещо да хапнете.
Флин впери поглед в руменото лице на възрастния мъж. Видя, че очите му са заковани върху пръстена на ръката му. Изправи се и се огледа. Морийн седеше до масата, облечена в нов пуловер, и ядеше от димяща купа. Свещеникът явно бе прекарал там известно време и това го подразни. Приближи се и седна срещу нея.
— По-добре ли си?
— Доста.
Отец Донели придърпа едно столче.
— Имате ли нещо против да седна с вас?
— Храната е твоя, масата също — отвърна Флин. Свещеникът се усмихна:
— Човек никога не може да свикне да се храни сам. Флин взе лъжица.
— Защо не ти изпратят… някой друг монах или друг човек? — Загреба с лъжицата от задушеното.
— Има мирянин, който е пазач, но сега е в отпуск. — Той се наведе напред: — Виждам, че си открил съкровището на абатство Уайтхорн. Флин отговори, без да спира да дъвче:
— Съжалявам, не можах да устоя на изкушението.
— Всичко е наред. Морийн вдигна очи:
— За какво си говорите?
Флин свали пръстена, подаде й го и махна с ръка към отворения сандък. Тя го разгледа внимателно, после го подаде на отец Донели.
— Много необикновен пръстен. Отец Донели го повъртя в ръцете си.
— Във всеки случай е необикновено голям.
Флин наля бутилка „Гинес“ в чаша:
— Откъде се е взел? Свещеникът поклати глава.
— Последният абат казваше, че винаги е бил в този сандък с останалите неща. Може да е намерен при разкопките за строителните работи. Може би точно под пода на това помещение. Флин гледаше пръстена в ръката на свещеника.
— Предхристиянски ли е?
— Да. Езически. Ако ти трябва романтична история, има една. Разказват, че е принадлежал на един крал-воин, по-точно на някой от фенианите. Определено е бил на мъж, и то доста по-едър от среден на ръст.
Флин кимна.
— Защо не на Макмейл? Или на Дърмът?
— Наистина, защо не? Кой ли би се осмелил да носи по-голям пръстен от този?
Флин се усмихна.
— Има нещо езическо в тебе, отче. Нали Свети Патрик обрекъл на мъки в ада покойните фениани? Какво престъпление са извършили, та е трябвало да прекарват вечността в адски мъки?
— Никакво престъпление. Просто са се родили в неподходящо време — той се засмя. — Като много от нас.
— Така е. — На Флин му допадаше, че отецът можеше да се надсмива над собствената си догма.
Свещеникът се приведе над масата.
— Когато Ойсин, син на Фин Макмейл, се върнал от страната на вечната младост, открил Ирландия християнизирана. Храбрият войн бил объркан и натъжен. Ойсин не могъл да приеме подреденото християнско общество и копнеел с носталгия за необузданата жизненост на Стара Ирландия. Ако той или баща му, Фин Макмейл, дойдеха в Ълстър днес, биха умрели от радост, наблюдавайки тази християнска война. И със сигурност биха разпознали новите езичници сред нас.
— Мен ли имаш предвид? Морийн наля чай в три чаши.
— Нали на теб говори, Брайън? Отец Донели се изправи.
— Ще пия чая си в трапезарията. Морийн Малоун също се изправи.
— Не си тръгвайте!
— Наистина трябва — от бащинско, държанието му стана делово. Той погледна Флин. — Приятелите ви искат да останете още два дни. Ще ми се обадят какъв е планът по-нататък. Имаш ли някакъв отговор да им предам?
Флин поклати Глава.
— Не.
Морийн погледна Флин, после отец Донели:
— Аз имам отговор. Кажете им, че искам да ми осигурят безопасен канал до Дъблин, сто лири и работническа виза за южната част.
Свещеникът кимна. Обърна се да върви, поколеба се и се върна. Постави пръстена на масата.