Сержантът плъзна рамо по оградата около скамейките отляво, като примигваше в тъмното. Ослушваше се да чуе звук някъде в черния като пещера балкон. Рамото му почувства празнина и той се обърна с лице към широката пътека, минаваща през центъра на балкона. Цялото пространство беше черно като ада, но масивният прозорец-розетка, който висеше в мрака, по-голям от двуетажна къща и пропускаше светлините от център „Рокфелер“, му даваше представа за неговите размери. Сержантът пристъпи по издигнатата пътека и долови звук, подобен на шумоляща коприна, от скамейките по-горе. На няколко фута пред него, на по-горното високо стъпало, стоеше жена. Той се взря в две горящи зелени точки, които отразяваха светлината от свещите зад гърба му. Очите го приковаха за частица от секундата, преди да вдигне пушката си.
Мегън изкрещя диво и пусна един откос в лицето му. Скочи върху скамейка и започна да стреля към пътечката отдолу. Войниците се запремятаха назад. Куршумите рикошираха в каските им, удряха бронираните жилетки и крайниците им, докато се оттегляха в кулата. Лиъри извика:
— Дръж ги настрана, Мегън! Прикривай ме! Никога не съм стрелял по-добре. Дай ми време!
Той стреля и се придвижи, пак стреля и пак се премести.
Мегън вдигна автоматичната си пушка и бързо откри огън по вратите към кулата. Лиъри видя как перископът се подаде над парапета в югоизточната галерия и го гръмна с един изстрел.
— Страхотен съм! Божичко, днес направо съм върхът!
Бърк чу откосите на балкона, последвани от по-кратките изстрели на М-16. Свирещите куршуми от пушката на снайпериста започнаха да къртят балюстрадата над главата му. Полицаят до него заключи:
— Изглежда онези командоси не успяха да превземат балкона.
Бърк вдигна полевия телефон и се обади на останалите три галерии:
— При команда от мен хвърляме всичко, с което разполагаме, към балкона. — Обади се на взвода в стълбището за ризницата: — Кажете на Малоун и Бакстър, че отново ще открием интензивна стрелба по балкона и ако желаят да опитат, това е моментът. Няма да има друга такава възможност. — Изчака да изтече остатъкът от петте минути, които беше дал на войниците от 69-и, за да е сигурен, че няма да се опитат повторно да излязат на балкона. После постави микрофона на слушалката пред устните си: — Огън!
Двайсет и пет полицаи се изправиха на четирите галерии и откриха огън с автоматични пушки и гранатомети. Докато пушките правеха балкона на решето, гранатометите сипеха всичко, което им беше под ръка.
— Осветителни заряди, сълзотворен газ, високовзривяващи се гранати, осколочни гранати, пълни с дълги игли и сачми, противопожарни гранати, пълни с газ, който „изяждаше“ кислорода.
Балконът се затресе от експлозиите на гранатите и плътен черен дим се смеси с жълтеникави газове. Димната завеса се вдигна над скамейките на хора и тръгна нагоре към тавана на катедралата като странен облак, осветен от блясъка на горящите долу огньове.
Мегън и Лиъри, поставили противогази, клечаха на най-долната пътека под дебелия издут парапет, който минаваше по ширината на балкона. Лиъри стреля към галериите, придвижи се настрани и стреля отново. Мегън откри автоматичен огън към светилището, като непрекъснато се движеше напред към парапета и се отдръпваше назад.
Бърк чуваше острия звук от избухващите гранати и виковете на ранените. Стана и погледна над балкострадата. През черния дим видя малки проблясъци на балкона. От слушалката на телефона в ръката му долитаха развълнуваните гласове от другите галерии, които викаха санитарите. А стрелбата от балкона продължаваше. Бърк грабна пушка от ръцете на един полицай.
— Мръсни кучи синове!
Изстреля цял пълнител без да спира, зареди нов и отново го изстреля. Оръжието прегря и засече. Дивашки захвърли пушката настрани и изкрещя в телефона:
— Изстреляйте и последните противопожарни гранати и лягайте долу!
Последните гранати полетяха към балкона и Бърк видя как огънят започна да стихва. Спонтанно сграбчи мегафона и закрещя:
— Сега ще дойда да ви избия, гадове проклети! Сега… Някой го срита и той падна долу. Куршум изсвистя точно там, където беше главата му преди. Един от полицаите седеше кръстосал крака и го гледаше.