— Не. Кажи им да останат и да изчакат. Свържи ме с подземието.
Операторът прозвуча несигурно:
— Не можем да ги открием. Допреди няколко минути докладваха, че всичко е наред и после ги загубих. — Направи пауза и добави: — Виж колко е часът!
— Знам колко е часът. Всички знаят колко е часът. Продължавай да опитваш да се свържеш с подземието. Дай ми пети!
От стълбището към ризницата отговориха и Бърк попита:
— Каква е обстановката?
— Ризницата зад нас е пълна с подкрепления, обаче зад олтара могат да стрелят едновременно само по двама души. Определено не можем да стигнем до този месингов капак. Не можем да отидем при заложниците, нито те да дойдат при нас. Божичко, онези двамата наистина знаят да стрелят — той пое дълбоко дъх. — Какво става, по дяволите?
— Това, което става е, че след десет минути тази част на катедралата ще се срути. Затова изпратете всички назад към мазето на енорийския дом и оставете само двама-трима да поддържат контакт със заложниците.
— Прието.
в слушалката се чу гласът на Лангли:
— Бърк, излизай оттам, по дяволите! Незабавно!
Бърк отговори:
— Изпрати повече сапьори и хора от корпуса в подземието. Хики вероятно е задържал другите. Има поне още една бомба и той сигурно я пази като куче кокала си. Действай!
Лангли каза:
— Бомбата може да избухне всеки момент. Не можем да изпращаме повече…
Намеси се Клайн и гласът му имаше тона на човек, когото записват на касетофон.
— Лейтенант, по ваша молба ще изпратя още сапьори и полицаи в подземието, обаче вие добре разбирате, че шансовете им са…
Бърк изтръгна жицата от телефона и се обърна към мъжа до него:
— Свали всички през асансьорната шахта и не спирайте да бягате, докато не стигнете до резиденцията на кардинала.
Мъжът преметна пушката си.
— Ти идваш ли?
Бърк се обърна и зави зад ъгъла, откъдето тази галерия гледаше към южния неф. Изправи се и погледна над балюстрадата. Ъгълът на галерията блокираше линията на видимост на снайпериста и полицаите се бяха наредили на една линия на отсрещната галерия. Бърк се пъхна във въжен алпинистки хамут и започна да се изтегля, като местеше една след друга ръцете си, през широкия сто фута коридор на нефа. Един полицай от другата страна се протегна и го издърпа над балюстрадата. Двамата бързо отидоха до ъгъла, където Съливан лежеше върху гайдата си с опръскани с кръв крака и килт. И двамата се наведоха, преди да завият край ъгъла. Бърк тръгна по дължината на галерията, където бяха разположени шест коленичили снайперисти. Имаше двама убити. Той взе един перископ и огледа над балюстрадата.
Балконът бе на около три нива по-долу и оттук можеше да види колко е голям и тъмен. Високите позиции на полицаите бяха осветени от светлината на свещите. И все пак, мислеше си той, беше невероятно, че онези на балкона бяха оцелели след толкова интензивен огън и се зачуди защо бяха така благословени от съдбата.
Свали перископа и се придвижи по-надясно. Вдигна се малко по-високо и го насочи към пода отдолу. Взривената предница на бронираната кола се подаваше под козирката на балкона и той видя част от тяло, простряно отгоре — Лоугън. Двете му черни ръце стърчаха право нагоре от онова, което някога е било кабина на водача. Майор Коул и няколко души клечаха отстрани до машината. Изглеждаха мрачни, но и облекчени, че денят с ученията на Националната гвардия беше приключил.
От балкона изсвири куршум. Перископът удари Бърк в окото и хвръкна от ръцете му. Бърк се прекатури на пода.
Полицаят до него го сгълча:
— Прекалено дълго го държа вдигнат, лейтенант. Беше последният ни перископ.
Бърк изтри окото си и видя, че ръката му е покрита с кръв. Вдигна се на коляно и погледна човека, който му се стори размазан.
— Някакви новини от кулите?.
Преди мъжът да отговори, от балкона се чу бързо стакато, последвано от второ оръжие.
— Ето ти новини от кулата — мрачно измърмори мъжът. — Онази вещица не иска никой да се доближава до вратите й. — Той погледна часовника си: — Каква невероятна каша… А почти го бяхме направили, нали?
Бърк го погледна и видя, че е сержант.
— Имаш ли някаква идея?
— Цялата работа зависи от това, да се оправим с балкона, за да можем да изведем Малоун и Бакстър, и хората там да могат да пуснат ударни гранати през капака в пода, и да превърнат мозъка на онзи Хики в картофено пюре. Тогава сапьорите ще могат да обезвредят бомбите.
Бърк кимна. Изглеждаше неизбежното решение на проблема. Балконът владееше цялата катедрала и беше построен, за да я владее, ала с други цели. А Флин бе поставил на него двама смахнати.