— Да, може наистина да те боли.
Протегна ръка и докосна раната. Лиъри извика от болка.
— Хей! Господи… Боли, сякаш иглата е още вътре.
— Напълно е възможно — Мартин погледна надолу към светилището. — А Малоун и Бакстър?…
Един полицай викна от страничната пътека:
— Стани!
Лиъри постави ръцете си на скамейката пред себе си и се изправи. Каза на Мартин:
— И двамата са под скамейките в светилището.
Лампите на балкона светнаха и осветиха цялото наклонено пространство от надупчени скамейки, изгорели шкафове и дълбоко набраздени пътеки. Тръбите на органа блестяха там, където бяха ударени от куршуми, над тях се виждаше непокътнатият прозорец-розетка. Лиъри се огледа и подсвирна:
— Все едно съм минал между капките — той се усмихна. Мартин махна нетърпеливо с ръка:
— Не разбрах за Бакстър и Малоун. Мъртви са, нали?
Полицаите прекрачваха телата и минаваха между скамейките. Вървяха предпазливо с вдигнати пистолети и пушки. Лиъри автоматично постави ръце на главата си и каза на Мартин:
— Флин ми нареди да не я убивам, а аз не можех да стрелям по Бакстър без риск да засегна и нея…
— Флин? Ти работиш за мен, Джак.
Лиъри избута Мартин и мина покрай него на пътеката.
— Ти заповядваше, и той заповядваше… Правя само онова, което ми се казва, и за което ми се плаща…
— Но аз давах парите, с които ти плащаше на Флин.
Лиъри впи поглед в очите на Мартин:
— Флин никога не ме мамеше. Каза ми, че този балкон ще се превърне в ад и беше така. А ти ми каза, че, как точно го формулира, „ще бъде сравнително безопасно“.
Гласът на Мартин прозвуча свадливо:
— Що се отнася до мене, ти не изпълни нашия договор. Ще трябва да променя сумата на последното заплащане.
— Слушай, мръсник такъв…
Двама полицаи се хвърлиха към него и извиха вдигнатите му ръце. Грубо ги събраха зад гърба му и щракнаха белезниците. Блъснаха го на пода и той простена от болка. Докато го претърсваха, обърна глава към Мартин и каза:
— Ако долу са успели да хванат или убият Хики, тогава така или иначе ще се справят и с бомбите. Ако пък не са успели, катедралата ще се взриви и все пак ще получиш, което искаш.
Мартин забеляза Бърк, който приближаваше към тях, подкрепян от двама полицаи. Изкашля се предупредително:
— Добре, Джак. Достатъчно.
Лиъри очевидно беше засегнат.
— Останах тук достатъчно, за да бъда убит. За Бога, Мартин, минава шест. Огледай се наоколо, не ти ли стига това?
— Млъкни!
Двамата полицаи изправиха Лиъри на крака.
— Този крак… Странно… сякаш гори…
Мартин не каза нищо. Лиъри го погледна втренчено.
— Какво си направил?… О, не!
Мартин му намигна, обърна му гръб и се отдалечи. Един полицай вдигна мегафон и извика:
— Полиция на балкона! Всичко е чисто! Господин Бакстър, госпожице Малоун, бягайте! Бягайте насам!
Бакстър вдигна глава и погледна Морийн.
— Това Лиъри ли беше?
Тя направи усилие да се усмихне.
— Започваш да се учиш. — Чу имената им, произнесени през мегафона още веднъж. — Не съм сигурна… — притисна лице към бузата му и двамата се прегърнаха още по-здраво.
Уенди Питърсън надникна зад олтара и видя осветения балкон. Видя и полицаи, които ходеха между скамейките. Без да поглежда часовника си, знаеше, че остават не повече от три минути — дори по-малко, ако бомбата беше настроена да избухне по-рано. А тя не можеше да си спомни случай, в който някое взривно устройство да е настроено за по-късно от обявения срок.
Изтича към бронзовия капак, като едновременно издърпваше иглата на детонатора, и викаше назад към скамейките:
— Бягайте! Бягайте!
Наведе се и вдигна с една ръка тежкия бронзов капак.
Морийн се изправи и погледна първо Уенди Питърсън, после осветеното пространство на балкона горе. Бакстър се изправи до нея. Мегафонът ревеше:
— Бягайте! Бягайте насам!
Хукнаха нататък, но Морийн внезапно свърна настрани и се втурна нагоре по стъпалата на амвона. Сграбчи ръцете на Флин и го повлече надолу по стълбата. Бакстър се качи след нея и я задърпа за ръката. Тя се обърна:
— Той е жив. Моля те!
Бакстър се поколеба само миг, после прехвърли Флин върху раменете си и заедно хукнаха към мястото за даване на причастие. Уенди Питърсън ги изчака мълчаливо, докато стигнаха на такова разстояние по централната пътека, където смяташе, че ще бъдат в безопасност, ако гранатата взриви бомбата. Тя освободи предпазителя и пусна гранатата в дупката. Затръшна капака и се отстрани на няколко фута, запушила ушите си с ръце.
Гранатата експлодира, откъсна бронзовия капак от пантите му и го хвърли високо във въздуха. Ударната вълна мина през катедралата и подът на светилището под краката й се разтърси. Всичко сякаш беше замръзнало, докато тя очакваше втората експлозия, но не последва нищо, освен пищене в ушите й. Спусна се по стълбата през облака дим.