Бърк бавно се приближи към Мартин, след като ударната вълна мина през балкона. Мартин каза:
— Ах, лейтенант Бърк, каква изненада. Мислех си, че ще бъдеш… ъ-ъ, някъде другаде. Изглеждаш ужасно. Ходиш странно. Къде са ти обувките? — Той провери часовника си. — Две минути… Дори, мисля, по-малко. От тук гледката е великолепна. Имаш ли камера, с която да го запишем? Такова нещо не се повтаря — взря се над рамото на Бърк към светилището. — Погледни великолепното ковано желязо, мрамора. Прекрасно. След три минути ще изглежда точно като Ковънтри — погали ревера на палтото си и се обърна към Бърк: — Виждаш ли? Аз си пазя карамфила. А къде е твоят? — той погледна пак тревожно към светилището. — Какво смята да прави тази луда жена? Обърни се, Бърк! Не изпускай това!
Мартин бутна Бърк, за да мине покрай него и отиде до парапета. Видя Бакстър и Морийн да се приближават в компанията на майор Коул и четирима войници. Безжизненото тяло на Брайън Флин беше поставено на носилка, носена от двама войника. Мартин каза на Бърк:
— Губернатор Дойл ще бъде доволен от момчетата си. Кметът Клайн ще ти бъде ужасно ядосан, Бърк — и се провикна надолу: — Хари, стари приятелю! Тук съм, горе! — той размаха ръка. — Отлично се справихте вие двамата. — Обърна се и погледна Лиъри, който, почти загубил съзнание, бе изнесен на носилка в репетиционната зала. Обърна се към Бърк: — Балистичната експертиза ще покаже, че пушката, която взех от него, не е изстреляла и един куршум, и не е убил никого. Той, обаче, е убил онази млада дама в момента, в който, както се изразявате вие, му е паднала сгода. Е, поне така го е направил да изглежда. Ако го съдят, ще бъде оправдан — Мартин погледна пак през рамото си. — Довиждане, Джак. Ще се видим по-късно в болницата — той викна на един взводен командир: — По-внимателно с този човек, той работи за мен. — Отново се обърна към Бърк: — Твоите хора са в лошо настроение. Сега идва моментът на разкриване на загадките… Бърк? Слушаш ли ме, Бърк? Бърк — хвърли поглед на часовника си, после към светилището и продължи в друга посока: — Проблемът на твоите хора е, че им липсва стрелкова дисциплина. Първо стрелят, после задават въпроси, великолепна традиция. Ето защо отец Мърфи виси прострелян от една стълба в кулата под камбанарията… О, не знаеше ли това, Бърк?
Мартин отиде до самия парапет и постави ръцете си върху него. Погледна право надолу. Сега виждаше само гърбовете на Бакстър и Морийн. Флин лежеше на пода до тях, а някакъв санитар се бе надвесил над него. Забеляза, че Бакстър беше обгърнал раменете на Морийн, а тя се бе облегнала на него.
— Ела да видиш, Бърк. Станали са приятели. — Той извика надолу: — Хари, стари дяволе. Госпожице Малоун. Наведете се, скоро тук всичко ще се разхвърчи. — Обърна се назад към Бърк: — Чувствам известни угризения, че осигурих на празника присъствието на Бакстър пред катедралата… Ако можех да предположа, че ще се окаже толкова рисковано…
Бърк застана до Мартин и се надвеси над парапета. Чувствителността беше започнала да се връща в крайниците му и вцепенението бе заменено от особено усещане, сякаш го полазваха мравки. Погледна насреща и се съсредоточи върху светилището. На скамейките лежеше мъртъв полицай, а от дупката се виеше черен дим. Върху чернобелия мраморен под бяха разпръснати зелени карамфили и стотици парчета цветно стъкло, които хвърляха отблясъци. Дори от това огромно разстояние се виждаха петната кръв по олтара и следите от куршуми. Полицаите на балкона се бяха умълчали и един по един започнаха да идват до парапета. Кулите и таванът бяха опразнени и повечето полицаи напускаха сградата през единствения неминиран изход — разбитите церемониални двери. Някои се бяха струпали на дългите западни галерии, далеч от вероятното място на действие на взрива. Те бяха насочили очи към светилището в хипнотизирано очакване. Бърк погледна часовника си: 6,02, плюс-минус трийсет секунди.
Уенди Питърсън освети с фенерчето си лицето на Хики и заби камата си в гърлото му, обаче той вече беше мъртъв. Все пак от носа, устата и ушите му не течеше кръв. Езикът му не се подаваше и липсваха разкъсани капиляри, характерни за смъртта, настъпила от ударна граната. Всъщност, помисли си тя, лицето му изглежда блажено, почти усмихнато — като на човек, умрял тихо в съня си.
Насочи фенерчето към основата на колоната и светна лампата на миньорската си каска.