Зад себе си Флин чу войниците да изскачат от полицейската камионетка и да се втурват след него. Дръпна Морийн за ръката и се затича под закапалия лек дъждец.
На север Уеъринг Стрийт се пресичаше от Донегъл и те свиха по нея. Зад тях куршумите откъртваха парчета от паважа. Морийн се подхлъзна на мокрите камъни и падна. Пушката й издрънча на паважа и отхвръкна в тъмнината. Флин я повдигна и двамата затичаха по тясна пресечка, която излизаше на Хай Стрийт. Брониран британски „Сарацин“ се появи на улицата и докато завиваше, шестте му огромни гумени колела занесоха. Подвижният фар на „Сарацин“-а светна и ги откри. Бронираната кола се завъртя и тръгна право към тях. Високоговорителят изгърмя в дъждовната нощ: „СПРЕТЕ! ВДИГНЕТЕ РЪЦЕ НАД ГЛАВИТЕ СИ!“
Флин чу зад тях парашутистите, които идваха по тъмната пресечка. Извади картонената тръба от мушамата си и коленичи. Счупи печата и разтегна телескопичните цеви на американското противотанково оръжие М-72, вдигна пластмасовия визьор и се прицели. Двете картечници на „Сарацин“-а изригнаха огън и смазаха на прах тухлената стена зад него. Почувства остри отломки от тухла да се забиват в тялото му. Постави пръст на спусъка и се опита да задържи оръжието неподвижно, насочено към целта, чудейки се дали ще свърши работа. Картонен ракетомет за еднократна употреба. Изхвърляш го като памперс. Само американците могат да измислят еднократна базука. Спокойно, Брайън, спокойно.
„Сарацин“-ът стреля отново. Чу късия вик на Морийн отзад и я усети да се търкулва в краката му. Копелета! Натисна спусъка и 66-милиметровата ракета „Хийт“ изскочи от тръбата и изсвистя през тъмната мъглива улица.
Куполът на „Сарацин“-а избухна в оранжеви пламъци, извъртя се рязко и се разби в разрушена от бомби туристическа агенция. Оцелелите от екипажа се заизмъкваха олюлявайки се, с димящи дрехи, хванали главите си. Бяха оглушали от удара на ракетата. Флин се обърна и погледна Морийн. Тя помръдна и той повдигна главата й с ръка.
— Лошо ли си ранена?
Тя отвори очи и се надигна, придържана от ръцете му:
— Не знам. Гърдите.
— Можеш ли да тичаш?
кимна и той й помогна да се изправи. Из околните улици се носеха звуци от свирки, мотори, викове, тропащи крака и кучешки лай. Флин внимателно избърса отпечатъците от „Томсън“-а и го захвърли в пресечката.
Отправиха се на север, към католическото гето до Ню Лодж Роуд. Влизайки в квартала, те следваха познатия лабиринт от задни улички и дворове между редиците от къщи. Чуваха колона маршируващи мъже на улицата, приклади, блъскащи по вратите, отваряне на прозорци, сърдити реплики, бебешки плач. Звуците на Белфаст.
Морийн се облегна на една зелена градинска стена. От бягането кръвта течеше по-силно от раната и тя пъхна ръка под пуловера си:
— Ох!
— Сериозно ли е?
— Не знам — дръпна ръката си и погледна кръвта. После рече: — Бяха ни устроили капан.
— Случва се постоянно — отговори той.
— Кой?
— Може да е Кугън. Всъщност, може да е всеки. — Той беше почти сигурен кой е: — Съжалявам за Шийла.
Тя поклати Глава:
— Трябваше да се сетя, че ще я използват като стръв, за да ни хванат… Нали не мислиш, че тя… — скри лице в дланите си. — Тази нощ загубихме няколко добри момчета.
Той надзърна над стената, после й помогна да се прехвърли и пробягаха известно разстояние през редица съседни дворове. Навлязоха в Протестантския квартал, отбелязвайки това и по по-добре построените и поддържани къщи. Флин познаваше този квартал от младостта си и си спомняше ученическите бели — чупенето на прозорци и после бясното тичане, както сега, през тези улици и дворове. Спомни си миризмата на хубава храна, въжетата с прострените блестящо-бели ленени чаршафи, лехите с рози и градинските мебели.
Тръгнаха на запад и наближиха католическия анклав в Ардойн. Граждански патрули на Лигата за защита на Ълстър бяха блокирали пътищата към Ардойн, а Кралската полиция и британските войници претърсваха дворовете. Флин се сви зад редица боклукчийски кофи и дръпна Морийн до себе си:
— Измъкнахме всички от леглата тази нощ.
Тя го стрелна с поглед и видя на лицето му лека усмивка.
— И това ти доставя удоволствие?
— На тях също. Нарушава еднообразието. Ще си разказват геройски случки в казармите и Оранжистките ложи2. Мъжете обичат лова.
Тя сгъна ръката си. Вдървеност и тъпа болка пълзяха от гърдите й настрани и към рамото.