Устните се издаваха напред, очите заблестяваха и сърцата на клюкарките забиваха учестено, докато чакаха на опашка за една франзела, дето струва едно евро и десет, сякаш е от злато.
Разказвачката се чувства толкова важна, че не иска да изпусне публиката си, и продължава, буквално останала без дъх.
Забравих да ви кажа, че той живееше в кооперацията на госпожа Кортес. Лично тя го запознала със сестра си, значи отлично разбирате колко страхотно виновна се чувства и как се тормози! Гризе се отвътре, в ума й непрекъснато се въртят едни и същи картини. Не може да мигне нощем, съвестта я човърка, човърка я, няма миг покой. Ако питате мен, сигурно си мисли, че ТЯ е убила сестра си! Много добре я познавам, следях цялата история, тя ми е съседка… не, не, не живеем врата до врата, но е съседка на приятелката на снаха ми. Та тя се е ръкувала с убиеца, ами да, аз пък съм сигурна, че го мернах в месарницата, една събота сутрин, когато хората пазаруват… убедена съм, той беше! Чакахме заедно на касата, той стоеше с портфейла си от червена кожа в ръка, марков портфейл, видях го съвсем ясно. Да си кажа правичката, беше привлекателен. Казват, че тия убийци всички били привлекателни. Нормално, нали трябва да ви завъртят главата. Ако са жалки и невзрачни, няма как да им мине номерът, нали така? Нямаше да се окажем с нож в сърцето като нещастната Ирис Дюпен…
Жозефин чуваше всичко.
Без да надава ухо.
Четеше по гърбовете им, докато чакаше на опашката в магазина.
Улавяше беглите погледи, които я оплитаха като паяжина.
И знаеше, че всички дрънканици завършват по един и същи начин… сестрата била нещо съвсем различно. Много красива жена! Елегантна, изискана, красива, красива, с теменуженосини очи! Притежавала страхотна класа! А каква походка! Не можела да се сравни с горката госпожа Кортес. Били като деня и нощта.
Тя си оставаше това, което винаги е била.
Което винаги ще бъде.
Жозефин Кортес. Една обикновена, невзрачна женица.
Дори Шърли не оставаше по-назад с въпросите.
Звънеше от Лондон почти всеки ден. Рано сутрин. Преструваше се, че се нуждае от информация за някаква марка камамбер, за някаква дума от речника, граматично уточнение, влаково разписание. Подхващаше непринудено, ориентирайки се в обстановката по тона на Жозефин, как си, Жо? Добре ли спа? Everything under control? Разказваше някоя интересна случка покрай кръстоносния поход, който бе предприела срещу захарта, за да спасява децата с наднормено тегло, говореше за последиците от яденето на сладко за сърдечносъдовата система, дебнеше по тона за усмивка…
Постоянно се отклоняваше от темата, увърташе…
И всеки път питаше все едно и също.
Докъде стигна с хабилитацията? Кога защитаваш? Готова ли си? Искаш ли да дойда да ти пазя страха? Защото ще дойда, така да знаеш. Само ми свирни, и пристигам. Страхуваш ли се много? Седем хиляди страници! My God! Добре си се потрудила. Четири часа за защитата! Ами Зое? В десети клас! Почти на петнайсет! Как е тя? Има ли новини от нейния любим, как му беше името…
Хм… синът на… Гаетан ли? Праща й имейли, говорят си по телефона… Бедното момче! Каква травма за него, представяш ли си! А Ифижени? Съпруга й бандита пуснаха ли го? Не още? Ами децата? А господин Сандоз, престраши ли се да й разкрие чувствата си? Не се осмелява? Чакай малко, ще дойда да му ритна един отзад! Какво чака този глупак?
Шърли се вживяваше, гласът й кънтеше, въпросите валяха, само и само Жо да се разприказва и да се разсмее.
Имаш ли новини от Марсел и Жозиан? Така, значи… Той ти изпраща цветя, тя ти звъни по телефона. Те много те обичат, да знаеш. Не е лошо да им отидеш да гости. Не ти се ходи… Защо?
… защото
Ами Гарибалди, красивият полицейски инспектор, видя ли го отново? Все на тази длъжност ли е? В такъв случай добре си пазена! Ами синът Пинарели? Все така зашит до полата на майка си! Тоя да не се окаже педал? А похотливецът господин Мерсон? Ами кръшната въртиопашка госпожа Мерсон?
А я ми кажи, апартаментите на двамата… хм… живее ли някой там сега? Запозна ли се с новите обитатели? Още не… Разминавате се, но не си говорите. Този на… още ли е празен… Нормално… Разбирам, Жо, но трябва да се насилиш и да излизаш от къщи. Няма да прекараш живота си в зимен сън. Защо не ми дойдеш на гости? Не можеш заради хабилитацията… Да, но… след това? Прескочи за няколко дни до Лондон. Ще видиш Ортанс, Гари, ще излизаме, ще те заведа да плуваш в езерото в Хампстед, на пъпа на Лондон, направо е гениално, все едно сме в деветнайсети век, с дървения мостик, водните лилии и леденостудената вода. Всяка сутрин плувам там и съм в невероятна форма. Слушаш ли ме, или не?