Пред езерото имаше табела с надпис:
Катеричките в Сентрал Парк са тъжни в понеделник
No dogs
No cycles
No radios
No drowning11
Последното изречение страхотно я развеселяваше. Давенето забранено! Английският хумор — ето кое най-много й бе липсвало по време на изгнанието й във Франция. Френските анекдоти не можеха да я разсмеят и непрекъснато си повтаряше, че е англичанка до мозъка на костите.
Привърза велосипеда си към оградата и се обърна.
Той тъкмо привързваше своя, малко по-нататък.
Почувства се неудобно.
Не й се искаше да се получи, че все едно го следи, но очевидно и двамата отиваха на едно и също място. Грабна сака с нещата си за плуване и попита:
— И вие ли плувате?
— Да. Преди ходех на езерото, в което плуваха само мъжете, но всъщност… хм… Струва ми се, че предпочитам това, в което и двата по…
Той спря на средата на думата. Щеше да каже това, в което плуват и мъже, и жени, но се сепна.
Аха, така значи, отбеляза Шърли наум, и той се притеснява. Ще се окаже, че и той се е почувствал неловко. Квит сме, значи: едно на едно.
И веднага се почувства по-свободно. Сякаш товар падна от раменете й.
Свали шапка, тръсна глава да разроши косата си и попита:
— Ще вървим ли?
Двамата плуваха дълго, дълго.
Бяха единствените. Студът режеше. Капки вода ги боцкаха по ръцете и раменете. На брега стояха рибари. Лебедите важно-важно пореха водата. Главите им се показваха над високите треви. Надаваха кратки, стържещи крясъци, гонеха се, шумно пляскайки с криле, кълвяха се и се оттегляха, поклащайки се гневно.
Той плуваше кроул, бързо, мощно, равномерно.
Известно време тя успяваше да поддържа темпото, но внезапно той дръпна рязко напред и заплува сам.
Тя продължи също сама, без да проявява повече никакъв интерес към него.
Когато показа глава над водата, той бе изчезнал.
Шърли се почувства страхотно самотна.
Тази сутрин нямаше колело, привързано за дървената ограда. Надписът „Давенето забранено“ не извика усмивка на устните й.
Реши, че това е лоша поличба.
Опасяваше се, че влиза в дупка.
Тази мисъл никак не й хареса.
Въздъхна. Съблече се, безразборно пускайки дрехите си на дървения мостик.
Събра ги и ги подреди.
Обърна се да провери дали не пристига на бегом.
Гмурна се.
Усети някакво водорасло да се увива в краката й.
Стресна се.
И заплува кроул с глава под водата.
Все още можеше да го забрави.
Всъщност не помнеше името му.
Освен това отказваше да се поддава на подобни вълнения.
Червена канадка на шотландски карета? Плетена вълнена шапка? Стар, износен панталон! Пръсти на часовникар. Глупости!
Не беше романтичка. Не. Беше една самотна жена, която мечтаеше да си има някого. Търсеше нечие рамо, на което да се облегне, уста, която да целува, ръка, която да хване, за да пресече улицата под воя на автомобилните клаксони, внимателно ухо, на което да доверява незначителни, глупави тайни, някого, с когото да гледа телевизионния сериал „Ийстендерс“12. Идеалният идиотски телевизионен сериал, който гледате двамата, когато сте влюбени, тоест оглупели.
Защото от любовта оглупяваш, моето момиче, си каза тя, енергично загребвайки с ръце, сякаш беше очевиден факт, който трябваше да си набие в главата. Така че, не го забравяй. Сама си, окей, писнало ти е, окей, мечтаеш да изживееш любов, прекрасна любов, но не забравяй — от любовта се оглупява. Така си е, не подлежи на обсъждане, точка. Отнася се най-вече за теб. Виж докъде те докара любовта! Спомни си как всеки път оплескваше нещата. Ти имаш дарбата да колекционираш всякакви пропаднали типове, нищо чудно и този с ангелската физиономия да се окаже току-що излязъл от затвора!
Мисълта й подейства отрезвяващо и тя плува в продължение на още четирийсет и пет минути, изтласквайки от ума си всяка мисъл както за мъжа с карираната канадка, така и за последния си любовник, който беше скъсал с нея, изпращайки й есемес. По последна мода. Мъжете се измъкваха тихомълком. Използваха палците си, за да се сбогуват. За предпочитане натракваха посланието фонетично: напускам те Чао.
12
„Ийстендерс“ — английски телевизионен сериал. Описва живота на обитателите на въображаемия квартал „Уолфорд“ в Източен Лондон. — Б.пр.