Бе й се сторило, че долавя нещо различно в погледа на мъжа с канадката — внимание, загриженост, топлота… Не й бе хвърлил разсеян поглед, беше я погледнал истински.
Гледам: насочвам поглед, наблюдавам, обръщам се към.
Гледам с добро око: отнасям се добронамерено.
А ако гледаме с две добри очи? Значи, се отнасяме изключително добронамерено.
Поглед, лишен от каквато и да е настоятелност, похотливост. Поглед елегантен, изпълнен с топлота. Не един от онези бегли, невиждащи погледи. Поглед, който държи на душата, настанява я в удобен фотьойл, предлага й чаша чай, добавя мъничко мляко, повежда разговор.
Именно подетият разговор я бе развълнувал.
Вълнението, което оттогава я караше да сънува будна, да събира едно + едно, вълнението, което пораждаше у нея желание да създаде двойка.
Ето на, изрекох го гласно, каза си тя, излизайки от водата и търкайки се здраво с хавлията. Искам да се получи едно + едно. Писна ми да съм самотна единица. Щото в края на краищата, самотната единица си е истинска нула, нали така?
С кого правеше тя едно + едно?
Със сина си ли? Все по-рядко.
И това беше напълно в реда на нещата! Той си има свой живот, свой апартамент, свои приятели, своя любима. Все още не е направил кариера, но и това ще стане… Аз самата знаех ли какво искам, когато бях на двайсет години? Тогава спях с когото ми падне, наливах се с бира, пушех трева, търкалях се в калта, носех черни кожени миниполи, чорапогащници с бримки, дупчех си носа… и забременях!
Ще трябва да се примиря — не съм способна да създам двойка с никого. От мъжа в черно насам.
По-добре да не мисля за онзи. Едва се измъкнах от него. Хайде, момиче, успокой се. Научи се на смирение, привикни със самотата, с целомъдрието…
Последната дума й дойде повече, прищя й се да я изплюе.
Върна се вкъщи, прибра колелото си и се замисли за Жозефин.
Тя е моята любов. Обичам я. Но не с онази любов, която те кара да обгръщаш нечии рамене и да се гушиш в леглото. Способна съм да покоря Хималаите по еспадрили, за да съм с нея. Затова съм нещастна, защото не мога да й помогна. Ние сме като двойка възрастни любовници, които взаимно се дебнат, единият очаква другият да се усмихне, за да се усмихне и той.
Пораснахме заедно. Учехме заедно житейските уроци. Осем години съвместен живот.
Бях се скрила в парижкото предградие Курбвоа, за да избягам от мъжа в черно. Беше разбрал коя съм и ме преследваше, за да ме шантажира.
Избрах това място случайно, забивайки върха на молива в картата на парижките околности. Курбвоа. Голям блок с балкони, опръскани с ръждиви петна. Изобщо нямаше да му мине през ума да ме търси при ръждясалите балкони.
Жозефин и Антоан Кортес. Ортанс и Зое. Семейството от съседния апартамент. Типично френско средностатистическо семейство. Гари постепенно забравяше английския. Аз печех торти, кексове, сладкиши и пици, които продавах на предприятия за разни празненства, за сватби, за ознаменуване на бармицва13. Лъжех, че така си изкарвам хляба. Разказвах, че съм дошла във Франция, за да забравя Англия. Жозефин ми вярваше. Един ден неочаквано й разкрих всичко — голямата любов на баща ми и името на майка ми… Детските ми години, прекарани из червените коридори на Бъкингам, когато правех кълбо напред и кълбо назад по дебелия червен мокет и подвивах коляно за реверанс пред майка ми, кралицата. Това, че бях незаконородено дете, копеле, което се криеше по етажите, но и дете на любовта, добавях със смях, за да прикрия вълнението, което прозираше в думите ми. Жозефин…
Общото ни минало прилича на албум със снимки. Албум, в който са подредени старите ни страхове, необузданите смехове при фризьора, изгорелите сладки, мушнатите глави под водата в мивката на тоалетната на луксозните хотели, пуйките с кестени, филмите, които сме гледали, разтърсени от ридания, надеждите, тайните, доверени край басейна. На нея мога всичко да кажа. Тя умее да ме изслушва. А и погледът й е нежен, пълен със сила и решителност.
Напомня малко на погледа на мъжа с червеното карирано яке.
Шърли се плесна по бузата и се затича нагоре по стълбите.
В кухнята я чакаше Гари.
Той имаше ключове от апартамента й, можеше да идва когато пожелае.
Един ден тя го попита дали не му идва наум, че може да я свари в компанията на някой поклонник? Той я бе изгледал изненадан. Ами… Не… В такъв случай нека ти обясня, че е напълно възможно! Окей, следващия път ще вляза на пръсти! Не знам дали ще е достатъчно — аз не идвам у теб, без да те предупредя по телефона…
13
Бармицва — еврейска церемония за отпразнуване на религиозна зрелост при момчетата, обикновено на 13 години. — Б.пр.