Той леко се усмихна, развеселен, все едно казваше, ти си ми майка, не може да се въргаляш в леглото с разни мъже. Внезапно се почувства много стара. Аз съм едва на четирийсет и една, Гари! Ми това си е старост, не е ли? Не съвсем! Човек може да прави любов до осемдесет и шест годишна възраст и аз съм изпълнена с решимост да го сторя! Няма ли да те е страх да не си счупиш нещо?, попита той изключително сериозно.
Вдигна учудено вежди, когато тя си свали шапката и тръсна мократа си коса.
— От басейна ли идваш?
— От много по-хубаво място. Бях на езерото в Хампстед.
— Искаш ли яйца на очи с бекон и гъби, наденичка, домат и картофки? Черпя те една закуска…
— Of course, my love! Отдавна ли си тук?
— Имам да ти казвам нещо! Не търпи отлагане!
— Нещо сериозно?
— Мда…
— Даваш ли ми време да си взема един душ?
— Мда…
— Престани да повтаряш „мда“, не звучи мелодично…
— Мда…
Шърли го плесна леко с шапката си, но той избегна удара, прихвайки.
— Върви се измий, мамо, вониш на тиня!
— О! Наистина ли?
— Миризмата никак не е секси!
Той протегна ръце, за да се предпази от ударите на майка си, която, заливайки се в смях, пое на бегом към банята.
Обичам го, страшно го обичам това хлапе! Той е моето слънчице, северното ми сияние, моето сладкишче, малкият ми принц, опората ми, отдушникът ми… Тананикаше си тези думички, докато се сапунисваше с ароматния сапун от „Окситан“, ухаещ на канела и портокал. Воня на тиня ли? И дума да не става! Воня на тиня! Какъв ужас! Кожата й ухаеше, беше нежна и гладка и тя благодари на Бога, че я е създал висока, слаба, мускулеста. Човек никога не може да се отблагодари на родителите си за безценните подаръци, които е получил по рождение… Благодаря, татко! Благодаря, майко! Никога няма да се осмели да го каже на майка си. Наричаше я „майко“, никога не й говореше за сърцето и за тялото си и сдържано я целуваше само по едната буза. Не по двете. Две целувки щеше да бъде неуместно. Странно бе това разстояние, което винаги бе съществувало между нея и майка й. С времето привикна. Научи се да разпознава нежността зад скованото държане и отпуснатите в скута длани. Долавяше я по внезапната лека кашлица, повдигнатото рамо, искрицата в очите, ръката, която поглажда подгъва на полата. Бе свикнала, но понякога това не й стигаше. Не можеш да се отпуснеш, да кажеш нещо по-грубичко в нейно присъствие, да я потупаш по рамото, да й свиеш джинсите, червилото, машата за къдрене. Един път… беше по времето на мъжа в черно, мъката така я бе притиснала и похлупила, че не знаеше как… как да се освободи от този мъж, от опасността, която представляваше… бе помолила да се види с майка си, беше я прегърнала и майка й се бе оставила, без да помръдне, сякаш държеше в ръце парче дърво. Ръцете й отпуснати по тялото, главата изправена, стараеше се да запази прилично разстояние между себе си и дъщеря си… Изслуша я, без да промълви думичка, но се задейства. Шърли се бе разплакала, когато разбра какво правеше за нея майка й, единствено и само за нея. Едри сълзи, които течаха по бузите й, за всички онези случаи, когато не беше плакала.
Пубертетските несгоди си ги изкарваше на баща си. Майка й нямаше да одобри подобно поведение. Майка й бе свъсила чело, когато се върна от Шотландия с Гари на ръце. Беше на двайсет и една. Майка й леко се бе отдръпнала, шокирана, и бе прошепнала, че поведението й е неуместно. „Неуместно!“
Майка й умееше да подбира думите си и винаги се владееше.
Шърли излезе от банята, навлякла голяма хавлия с цвят на лавандула, увила главата си с бял пешкир.
— А, ето го и Великия Мамамуши14! — провикна се Гари.
— Явно си в прекрасно настроение…
— Затова съм дошъл да си поговорим… преди това обаче опитай и ми кажи мнението си за яйцата. Преди да ги махна от котлона, ги ръснах с малинов оцет, който взех от партера на „Хародс“…
Гари се проявяваше като ненадминат готвач. Беше придобил дарбата си във Франция по времето, когато се размотаваше в кухнята и наблюдаваше майка си, която се въртеше покрай печката, препасала бяла престилка, вдигнала вежди в очакване, докато опитваше гозбите с дървената лъжица. Способен бе да прекоси Лондон от единия до другия край, за да открие подходящата съставка за някое ядене, необходимата му нова тенджера или току-що пристигналото сирене.
14
Великия Мамамуши — герой от комедията на Молиер „Буржоата благородник“, мним пратеник на султана в двора на благородника господин Журден… — Б.пр.