Вдигна слушалката.
— Раул! Как си?
— Как можеш да ми задаваш такъв идиотски въпрос! — избухна Краставата жаба. — Това е цунами! Истинско цунами! Пълна катастрофа! Плувам сред папки с дела. Договори, които трябваше отдавна да са подписани, се търкалят навсякъде, хората са уплашени, настояват за гаранции, банкерите треперят! А аз се мъча като грешен дявол.
— Успокой се, поеми дълбоко въздух… — рече Филип.
— Лесно е да се каже! Ти се държиш така, сякаш всичко това не те засяга!
— Всички сме засегнати и всички ще бъдем засегнати. Няма смисъл да изпадаме в паника. Тъкмо обратното… Трябва да запазим спокойствие!
— Това е надбягване с времето, старче. Загубен си, ако не внимаваш… Всички са вперили очи в договорите и търсят някаква неправилно формулирана клауза, за да не подпишат, да не поемат отговорност, в резултат на което блокажът е пълен. Лайняна работа, ти казвам, лайняна! Търговският съд е затрупан от дела за банкрути и това е само началото. Още нищо не сме видели!
— Нашите сделки са читави, ще изчакаме бурята да премине и след това ще изкупуваме…
— Да бе, работа, дето нищо не носи! Аз искам да въртя доходни сделки, а не да кърпя дупките и да ми подхвърлят по някоя пара, искам голямата печалба!
— Това време приключи…
— Следващата седмица събрание в Париж! Дотогава пращаме всички в отпуск с намалена заплата. Ти кога можеш да дойдеш? Бележника ми! — изрева той на секретарката си, — донесете ми бележника…
Уточниха датата и Краставата жаба затвори, като продължаваше да крещи:
— В твой интерес е да намериш някакво решение, нали за това ти се плаща!
— Не ми се плаща, Раул. Не съм твой подчинен, никога не го забравяй!
Раздразнен, Филип остави слушалката. Жалка хлебарка! Гадно насекомо, което с удоволствие би размазал с обувката си. Разбира се, всичко се сриваше… но отново щеше да тръгне нагоре. Щяха да изкупят изгодно ценни книжа и да натрупат още повече пари.
Или той нямаше да участва в изкупуването.
Щеше да остави нещата в положението, в което бяха. В гадното им положение.
Щеше да се махне.
В последно време все по-често се чувстваше отвратен от всичко.
От хищническата алчност на хората, от малодушието им, от тесногръдието им. Един търговец на произведения на изкуството го беше осведомил, че сега брокерите търгували книжата на по-ниски цени. Колкото повече губела борсата, толкова повече те си пълнели джобовете. Ами ако акциите тръгнат нагоре? Бе попитал Филип. Няма да стане толкова бързо, тук хората смятат, че по-скоро се очаква срив, във всеки случай подготвят се за такъв сценарий.
Времената щяха да се променят и това всъщност му се нравеше. Сегашният свят преливаше от прекипели, мръсни страсти. Жълтеникава пяна покриваше някогашното усещане за блясък.
Искаше му се да измие мръсотията от себе си.
Днес сутринта стана, изпразни гардеробите си и помоли Ани да отнесе всичко в Червения кръст. Изпита странно чувство на радост при мисълта, че повече няма да вижда всичките тези сиви костюми, бели ризи, раирани вратовръзки.
Хвърлих униформата, си каза той, свеждайки поглед към купчината дрехи в краката си.
Когато Филип Дюпен реши да се оттегли от бизнеса, да заживее в Лондон като богат безделник и да си запълва времето, колекционирайки произведения на изкуството, световната икономика изглеждаше спокойна. Разбира се, от време на време избухваха финансови скандали, изникваха отделни измамници, които работеха за себе си, но световната икономическа сфера като цяло не изглеждаше застрашена.
Днес обаче прочутата верига „Улуърт“ беше поставена под съдебно разпореждане и щеше да пусне кепенци. Над осемстотин магазина и трийсет хиляди работни места щяха да бъдат закрити. Из Лондонското сити пълзяха влудяващи слухове: предупреждения за печалбите в „Маркс & Спенсър“, „Дебенхамс“, „Доум Ритейл Груп“ и „Некст“, очаквани фалити на десетина от така наречените средни предприятия, разполагащи с между сто и двеста и петдесет магазина, затваряне на четиристотин и четири вериги до края на годината и двеста хиляди нови безработни. Луксозните марки също не бяха пощадени. Съкращения при „Шанел“ и „Мълбери“. Лошите новини следваха една подир друга, печална работа. Безработица, труднодостъпни заеми, повишаване на цените на храните и на обществения транспорт, спад на лирата. Думите звучаха като бавните стъпки на гробарите, превили рамене под тежестта на ковчега с икономиката.