Отново се бе качил в самолета. Гледаше се отгоре, отвисоко и емоцията се бе изгубила.
В училище и по купоните често пъти се оказваше сам, защото прекарваше доста време да си играе на „сбогом“. Разбира се, не можеше да сподели с никого за играта. В известен смисъл самотата го уреждаше. Защото, ако го попитаха как така винаги баща ти идва да те взема, майка ти да не е умряла, нямаше да знае как да отговори. Затова бе по-лесно да не говори с никого. И да няма приятели.
Във всеки случай, най-близък приятел.
Тези мисли се въртяха в главата му, докато крачеше в парка, подритвайки и обръщайки буците по моравата, зелени отгоре, кафяви отдолу, харесваше му да гледа как се редуват зеленото и кафявото, когато внезапно забеляза нещо странно и се закова на място.
В първия момент му се стори, че е плашило, размахало ръце, заровило се в една от големите кръгли кофи за боклук, каквито имаше из парка. След това видя как парцаливата купчина се изправя, вади от боклука някакви неща и ги прибира под голямо пончо, закрепено с кукичка около врата му.
Това пък какво е?, зачуди се той, опитвайки се да гледа, без да си личи, че гледа.
Беше старица, намъкнала всякакви разпадащи се неща. Беше обута в разпадащи се обувки, на гърба си носеше разпадащо се одеяло, на ръцете й имаше раздърпани ръкавици без пръсти, през дупките на черните вълнени чорапи се виждаше ужасна кожа, някакво подобие на нощна шапка бе нахлупено ниско над очите й.
От това разстояние не можеше да види цвета на тези очи. Едно бе сигурно — старицата беше бездомница.
Майка му се страхуваше от бездомниците. Пресичаше улицата, за да ги избегне, разтреперана го хващаше за ръка. Той недоумяваше — те изобщо не изглеждаха страшни.
Майка му. Тя се интересуваше от него само ако случайно изникнеше дупка в програмата й. Тогава сякаш внезапно си спомняше за съществуването му. Прегръщаше го силно, повтаряйки: любов моя, любов моя, страхотно те обичам! Но ти го знаеш, нали, мъничък мой, любими мой?, сякаш искаше сама себе си да убеди. Той стоеше безмълвно. От малък бе разбрал, че не трябва да се поддава на чувствата, защото тя го оставяше така внезапно, както се нахвърляше отгоре му. Все едно беше чадър. Той се отнасяше със симпатия към чадърите, които хората постоянно забравяха на всевъзможни места.
Единствените моменти, в които майка му, прекрасната госпожа Ирис Дюпен, изглеждаше искрена, не преиграваше, бяха, когато видеше просяк. Ускоряваше крачка и казваше: не, не, не гледай! Ако я попиташе защо толкова бърза, защо толкова се страхува, тя приклякваше, грабваше ръката му и отвръщаше не, не, не се страхувам, но те са толкова грозни, толкова бедни, така ужасно мръсни…
И го притискаше до себе си, а той чуваше как лудо бие сърцето й.
Онази вечер той мина покрай клошарката, без да я погледне, без да забавя крачка. Успя да зърне, че тя влачи, завързан за кръста й, някакъв стол на колелца.
Видя я отново на другата сутрин. Беше пооправила бялата си накъдрена коса. Бе я прихванала с по една шнола от двете страни.
Шноли за малко момиченце, украсени със син и розов делфин. Седеше на стола на колелца, кротко отпуснала на коленете си почернелите си от мръсотия ръце в шарени ръкавици без пръсти. Гледаше минувачите, проследяваше ги с поглед, извивайки силно глава, сякаш за да пропусне нещо. Усмихваше се спокойно, в очакване някой слънчев лъч да погали набръчканото й лице.
Минавайки покрай нея, той долови внимателния й поглед.
На следващата сутрин бе отново на мястото си, седнала на стола с колелца, и този път той забави крачка. Тя му се усмихна широко и той й отвърна, преди да продължи нататък.
На другата сутрин се доближи до нея. Беше си приготвил две монети от петдесет пенса. Искаше да види цвета на очите й. Беше някаква фикс идея, която го преследваше, откакто бе станал от сън — ами ако има сини очи? Големи сини очи, като синьото мастило от мастилниците.
Доближи я. Спря на известно разстояние. Поклати глава. Без да продума.
Тя го гледаше усмихната. Не помръдваше.
Той отиде още по-близо и хвърли монетите в скута й, прицелвайки се старателно. Тя сведе очи, докосна монетите с почернелите си пръсти с разцепени нокти, сложи ги в малка кутийка под дясната си ръка и го погледна.
Александър направи крачка назад.
Тя имаше големи сини очи. Две големи ледникови езера като онези от учебника по география.