Към апартамента на Гари.
Крачеха мълчаливо, хванати за ръка. По-скоро ръцете и краката им се движеха синхронно, устремени в една посока, ляв, десен, ляв, десен. Със сериозния вид на гвардейците на Нейно кралско величество, съсредоточени под мечите калпаци. Ортанс не бе забравила тази игра — да вървиш в крак, да следваш ритъма. Беше петгодишна, държеше майка си за ръка и се прибираше от училище „Дени Папен“. Тогава живееха в парижкото предградие Курбвоа. Тя не харесваше осветлението на централната улица. Не харесваше и централната улица. Също както не харесваше и техния блок, и неговите обитатели. Ненавиждаше Курбвоа. Отблъсна миналото и се върна в настоящето.
Стисна Гари за ръка, за да се закотви непоклатимо в очакващото я бъдеще, нямаше капка съмнение в него. Никога вече нямаше да го изпусне. Мъжът с кестенявите къдрици, с променящия се цвят на очите, зелени или кафяви, кафяви или зелени, със зъби на хищник, с елегантна осанка, с устни, които разпалваха пожари.
Ето какво било целувката…
— Ето какво било целувката — каза тя полугласно.
Нощният мрак погълна думите й.
В отговор той стисна нежно ръката й. И задекламира стихове, които придадоха на мига тържественост и красота.
Думата любов падна в нощта като камък, завързан с панделка. Ортанс за малко да го вдигне и да го пусне в джоба си. Какво се случваше с нея? Май ставаше ужасно сантиментална.
— Нямаше да можеш да се скриеш под палтата, ако беше юли месец… — сърдито промърмори тя, опитвайки се да се измъкне от лепкавия розов бонбон, в който потъваше.
— Юли месец никога не излизам. През юли се оттеглям…
— Като Пепеляшка след полунощ? Много мъжествено!
Той я бутна до едно дърво, плътно се долепи до нея и задъхано я зацелува, без да й даде възможност да продължи. Тя разтвори устни, за да се разгърне напълно целувката, прокара длан по врата му, нежно го погали зад ухото с върха на пръстите си и отново усети как се разгарят безбройните пожари, възпламенени от горещия му дъх.
— Внимавай, Ортанс, не ме предизвиквай — прошепна Гари, като след всяка дума целуваше меките й стегнати устни, — защото мога да изгубя търпение и самообладание!
— Което за един английски джентълмен…
— … би било жалко.
Ортанс умираше от желание да разбере как бе приключила идилията с Шарлот Брадсбъри. И беше ли приключила наистина. Край, точка, задраскана с дебела черта? Или приключена с обещанието да се видят отново, да се сдобрят с изгарящи вътрешностите целувки? Но Байрон и английският джентълмен с презрението им към чужденките я върнаха на земята. Дръж се на положение, момиче, не обръщай внимание на оная никаквица. Забрави за нея. Тя вече е минало. Той е тук, до теб и двамата вървите в английската нощ. Защо е нужно да разваляш прелестния миг?
— Постоянно се питам какво правят катеричките нощем? — наруши мълчанието Гари и въздъхна. — Прави ли спят, легнали ли, или свити на кълбо в гнездата си?
— Отговор № 3. Катеричките спят в гнездо, с опашки, вдигнати над главите като ветрила. Гнездото е направено от клечки, листа и мъх и е разположено между клоните на дървото на не повече от девет метра над земята, за да не го събори вятърът.
— В крачка ли го измисли?
— Не. Прочетох го в списание „Спиру“. И се сетих за теб.
— Аха! Мислиш си за мен! — провикна се той, вдигайки победоносно ръка.
— Случва ми се.
— Обаче се преструваш, че не ме забелязваш. Правиш се на безразлична красавица.
— Strategy of love, my dear!10
— А ти, Ортанс Кортес, си непобедима в областта на стратегиите, нали?
— Просто съм трезвомислеща.
— Мъчно ми е за теб, ти се самоограничаваш, не си даваш свобода, свиваш се. Не поемаш рискове. А единствено рискът поражда тръпката и те кара да настръхваш.
— Имам си едно наум, което е съвсем различно. Не съм от хората, които смятат, че страданието е първото стъпало към щастието!
Левият крак се смени с десния, който за миг застина във въздуха и стъпи накриво. Ръката на Ортанс пусна ръката на Гари. Ортанс спря и вдигна глава, вирнала гордо брадичка, истински малък войник, който тръгва на война, със сериозното, съсредоточено, почти трагично изражение на човек, взел важно решение и настояващ да бъде изслушан.