Поклатих глава.
– Какво правите?
Пиеро ме чу и излезе от спалнята си.
– Събираме си багажа – усмихна се той. – Не ме гледай уплашено, Катерина! Заминаваме за провинцията, както ти казах. След като тръгнем, мама ще разговаря с бунтовниците.
– Никой не събира моя багаж – отроних.
– Е, ще го съберат. Кой ще се погрижи за нейните вещи? – обърна се той към Джиневра, която не отместваше очи от сандъка пред нея.
Отговорът ѝ се забави твърде дълго и Леда, по-смелата от двете, отсече:
– Леля ѝ ще говори с нея, когато реши. Дотогава трябва да закуси и да кротува.
Долната ми устна затрепери въпреки усилията ми да я възпра.
– Няма да ми позволят да дойда с теб, Пиеро – проплаках.
– Глупости! – Той се обърна към Леда. – Ще дойде с нас, нали?
Леда се опита да срещне храбро погледа ми, ала в крайна сметка извърна очи.
– Мадона Клариса ще поговори с нея по-късно.
Пиеро надигна възмутено глас, но аз изтичах навън, преди да го чуя. Втурнах се главоломно надолу по стълбите, прекосих двора, заобиколих градината и се насочих към далечния край на конюшните. До каменната стена, ограждаща задната част на имението, растеше голям чинар. Проснах се под сянката му и се разплаках. Светът ме бе предал; щяха да ми отнемат единственото щастие – Пиеро. Плаках на воля сякаш цяла вечност, а после легнах по гръб върху влажната земя и се взрях в зелените листа, между които се прокрадваха парченца небе.
Имам най-добрата застраховка. Наследниците. Щяха да отведат Пиеро и братята му на безопасно място, а аз, наследничката, щях да остана. Леля Клариса щеше да ме използва като разменна монета в преговорите с бунтовниците.
Унесена в мисли, едва не пропуснах песента на църковните камбани – "Сан Марко", "Сан Лоренцо", "Санта Мария дел Ффиоре" – кънтящи една през друга в мелодични каскади. Вече глъхнеха, когато се изправих и преброих по памет ударите – девет, третия час след зазоряване.
Станах, изтупах клонките от полата си и заобиколих бързо конюшните. Надникнах иззад ъгъла към портата за Виа Ларга.
Двете ни дузини стражи наблюдаваха мълчаливите бунтовници от другата страна на желязната решетка. Едно момче водеше лъскава черна кобила към конюшнята. Тя отмяташе нервно глава, достатъчно покорна, ала презрителният ѝ поглед показваше, че не му се доверява.
Месер Козимо бе тук. Отидох в опустялата градина и чаках половин час – непоносимо дълго за едно неспокойно дете.
Най-сетне магьосникът се появи, облечен в туника с бухнали ръкави на черни и червени ивици. Забеляза ме и мълчаливо ме поведе към една ниша, заслонена зад висок жив плет.
– Обещай ми, дона Катерина, да не казваш на никого за срещата ни – настоя той с твърд глас. – Неприлично е да се виждам насаме с младо момиче, ала има и други причини. Не повтаряй пред никого думите ми, особено пред леля си Клариса.
– Обещавам.
– Добре. – Приведе се, за да доближи лице до моето. – Рождените ти звезди са забележителни. Искам да ти помогна, Катерина, за да смекчим зловредното им въздействие и да подсилим благотворното. – Замълча. – Ще властваш. Но не задълго. Сатурн в Козирог го потвърждава.
– Ще изгубим Флоренция... за малко? – попитах. – А после ще се върнем, както се е случвало и преди?
– Няма да управляваш Флоренция – поклати глава той. Забелязал как разкривявам лице, додаде бързо: – Чуй ме! Рождената ти карта показва изгряващ Лъв и Овен в Десети дом. Това е знакът на владетеля, Катерина. Ще управляваш много повече от един град. Ако... – Той не довърши. – Хороскопът ти е осеян с ужасни премеждия. Сега е първото. Смятам да се погрижа да оцелееш. Разбираш ли?
Кимнах, заинтригувана, но и уплашена.
– Това ли видя вчера, когато погледна бенките до ухото ми? Забелязах, че се стресна.
Той сбърчи чело да си спомни и после се усмихна весело.
– Не се стреснах. Впечатлих се.
– Впечатли се?
– От краля, за когото ще се омъжиш.
Зейнах смаяно.
– Не знам доколко е редно да разчитаме на мадона Клариса – продължи той. – Надвиснало е предателство, което заплашва живота ти, но не съм сигурен откъде ще те сполети. Не скрих от леля ти каква важна роля играеш и и дадох талисмани, за да защити теб и братовчедите ти. Не знаех обаче дали да ѝ поверя и това.
Бръкна в кесията, провесена на колана му, и извади дребен предмет. Разтвори длан и ми показа загладен черен камък с туфичка зеленина.
– Това е Крилото на Гарвана на Агрипа, изработено под покровителството на Марс и Сатурн. Таи силите на Небесния Гарван. Крилото му ще те пази от беди, докато се срещнем отново. Носи го скрито – камъкът да е отгоре, а черният оман да докосва кожата ти. Не го показвай никому и гледай никой да не ти го вземе.