Замълча, докато гневът ѝ се превърна в безмилостна решимост. Улови ме здраво за ръката и ме поведе бързо към коридора, където Леда продължаваше да ридае на пода.
Улови за рамото бременната жена.
– Ставай. Отиди в конюшнята да видиш дали каретите са изчезнали.
Леда изви гръб и застина. По мрамора тихо плисна течност. Клариса отстъпи на крачка от прозрачната локва около коленете на Леда и извика Паола. Тя, разбира се, се ужаси от вестта за бягството на мъжете и се успокои едва след няколко сурови укора.
Клариса я изпрати в конюшнята да провери дали каретите са там.
– Върви спокойно, сякаш си забравила да натовариш нещо. Помни – бунтовниците наблюдават през портата.
Изправихме родилката на крака и ѝ помогнахме да се качи в покоите на леля. Болката, скована я по-рано, стихна, и тя седна задъхана на стола до леглото на Клариса.
Паола се върна след малко, изпаднала в истерия – Пасерини и наследниците били изчезнали безследно, но каретите с багажа им чакали в конюшнята. Главният коняр и помощниците му ги нямало, а окървавените тела на трима коняри лежали сред сеното. Останало било само едно момче. Обяснило, че заспало, а щом се събудило, с ужас видяло убитите си другари и не открило началника си.
В очите на Клариса съзрях проблясък от брилянтния ум на Лоренцо.
– Перото ми! И хартия! – нареди тя на Паола.
Паола донесе и двете. Клариса седна зад писалището си и написа две писма. Усилието я изнерви, понеже ранената ръка я болеше. На няколко пъти изпуска перото. Заповяда на Паола да сгъне едното писмо във формата на малък квадрат, а другото – на триъгълник. После, стиснала квадратното писмо, коленичи до стола на Леда и обви лицето ѝ с длани. Очите им се срещнаха, ала бях малка и не разбрах какво си казват с поглед. Сетне Клариса се наведе и впи устни в устните на Леда, както мъж целува жена. Леда я прегърна крепко. След дълъг миг Клариса се отдръпна и долепи чело до нейното в жест, изпълнен с нежност.
Изправи се и ѝ подаде писмото.
– Бъди смела, Леда. Заради мен. Иначе всички ще умрем. Ще убедя Капони да те заведе при моя лекар. Дай писмото на доктора, без никой да те види и да разбере.
– Но бунтовниците... – ококори се Леда.
– Ще се смилят над теб – увери я твърдо Клариса. – Доктор Катани ще се погрижи детето да се появи живо и здраво на белия свят. Довери ми се.
Присвила устни, Леда най-сетне кимна. Клариса даде знак на Паола да вземе триъгълното писмо.
– Предай на бунтовниците пред портата да го занесат незабавно на Капони. Почакай да ти отговори и се върни веднага тук.
Паола се поколеба – само за миг, но погледът на леля Клариса ѝ се стори по-страшен от опасността да се изправи пред метежниците и тя изчезна с писмото.
След дълъг, тревожен час – през който успях да се облека с помощта на Клариса – Паола донесе вестта, че бунтовниците ще позволят на Леда да излезе, стига да се уверят, че наистина е бременна и ражда. Новината предизвика трескаво разискване между жените къде да скрият писмото и как Леда да го предаде незабелязано на лекаря.
Накрая, спазвайки указанията на Капони, Клариса и Паола помогнаха на родилката да се спусне по стълбите до голямата месингова врата, откъдето се излизаше право на Виа Ларга. Аз ги следвах като сянка от известно разстояние.
Пред вратата чакаха двама благородници. Зад тях войниците им задържаха тълпата, събрала се на улицата. Благородниците помогнаха на Леда да се качи в покрита с чергило каруца. Леля Клариса остана на прага и, подпряна с длан върху рамката, проследи с поглед как отвеждат камериерката. Обърна се към мен със съкрушено лице. Не очакваше да види Леда отново – страшна мисъл, защото тя ѝ бе служила още като дете.
Заизкачвахме се отново по стълбите. Прочетох истината в походката на леля – познатият ни свят рухваше, за да направи място на нещо ново и ужасно. Тъгувах, че ще се разделя с Пиеро за няколко седмици. Сега, забелязала изражението на Клариса, осъзнах, че навярно няма да го видя никога вече.
Щом влязохме в покоите ѝ, Клариса отвори един шкаф и извади златен флорин.
– Занеси го на коняря – заръча на Паола. – Кажи му да остане в конюшнята до петия сутрешен час. После да оседлае най-големия жребец и да го изведе през задния вход на конюшнята до задната ограда на имението. Ако остане да ни чака там, ще му дам още един флорин. – Замълча. – Съобщиш ли му, че наследниците са изчезнали, осмелиш ли се дори да намекнеш истината, ще те хвърля лично през портата, за да те разкъсат на парчета. Издадеш ли се, той ще проумее, че ако ни издаде на бунтовниците, ще си спаси кожата!