Едва тогава се върнахме в града – на петнайсети август, деня преди годежа. От десети знойното слънце се цъклеше от безоблачното бледосиньо небе – по обратния път впрягът ни вдигаше пелени от прахоляк.
Слязох изтощена от каретата. В Монсо прекарвах дълги дни с Шарл и дълги вечери с Едуар. Часове наред обсъждахме Колини, ала решихме единствено да не предприемаме никакви действия преди сватбата.
Докато се изкачвах по стълбите към покоите си, видях мадам Жонди – все още красива, но изморена и с влошено здраве – да ме чака на най-горната площадка. Не ми се усмихна, а стисна по-силно писмото, което държеше. Протегнах ръка, взех го и счупих печата. Разгърнах листа и вървейки до мадам Жонди, започнах да чета в светлината на лампата ѝ.
Почеркът бе мъжки – не на Сунига, а на херцога на Алба, подложил на безмилостни гонения хугенотите. Датата бе тринайсети август.
"До Нейно Величество Катрин, кралица на Франция
Ваше Кралско Величество,
Разбрах, че посланикът на крал Филип във Франция – дон Диего де Сунига – Ви е информирал за нахлуването на френски войници в Нидерландия. Предвождал ги е един от хугенотските генерали, довереник на сина Ви, крал Шарл.
Попитайте сина си дали той, или хугенотският му приятел са осведомени за трите хиляди тежковъоръжени френски войници, пристигнали до общата ни граница рано тази сутрин. Наложително е да обмислите и факта, съобщен ми преди час от моите източници, запознати добре с въпросния адмирал Колини и действията му, че той дейно сформира армия от четиринайсет хиляди войници.
Чух, че голяма част от тези еретици в момента са в Париж, за да присъстват на сватбата на водача си, който ще се венчае за Вашата дъщеря, сестрата на крал Шарл. Били въоръжени, та след церемонията да поемат веднага към Нидерландия.
Дон Диего ми докладва също, че Вие сте в неведение, а личният съвет на Шарл е гласувал против нашествието на адмирал Колини. Ако наистина е така, семейството Ви вероятно е в опасност. Дали в такъв случай да не заема на Ваше Величество неколцина от доверените си шпиони, които твърдят, че парижките ковачи денонощно изработват саби и ризници за хугенотите, а скоро след гласуването в Съвета господин Колини се е хвалел на всеослушание как не признава авторитета му. Щял да нахлуе в Нидерландия със или без одобрението на краля и да ме срази с четиринайсет хилядната си френска армия.
Моят крал би казал, че така възнаграждават Ваше Величество, задето допускате еретици на трапезата си.
Отложих ответния удар, защото дон Диего е сигурен, че крал Шарл би предпочел да разреши въпроса с вътрешни средства. Посланикът настоя да не нападам Франция, а да уведомя Ваше Величество за сериозното посегателство срещу Испания.
Изпращам писмото по най-бързия си пратеник, който сега е при Вас и чака отговора Ви.
Ваш слуга по Божията воля – Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба и губернатор на Нидерландия "
Дочетох писмото в преддверието на покоите си. Седнах тежко зад писалището и погледнах към мадам Жонди, която остави лампата до мен.
– Повикай веднага херцога на Анжу. Кажи му, че въпросът е спешен – помолих я аз.
Щом излезе, оброних изморено глава върху писалището, облегнала буза върху хладното дърво. Трептящата лампа хвърляше танцуващи сенки по отсрещната стена. Спомних си внезапно как в деня, когато избягахме от Флоренция, леля Клариса – макар и с наранена китка – седеше зад писалището си и пишеше писма до късно през нощта.
Никаква кръв повече – бях казала на Руджиери. – Никаква кръв, но сега родът Валоа – моята кръв – бе в опасност.
Спомних си очите на конярчето – разширени от уплаха и безмълвно обвинение – и ме изпълни сурова решимост.
На другата сутрин – събота – годежът се състоя в голямата бална зала на Лувъра. Церемонията водеше чичото на младоженеца, кардинал Дьо Бурбон. Пред триста гости Навара и Марго се подготвиха да подпишат брачния договор.
Марго се поколеба на последната страница; стиснала перото, тя изхлипа сърцераздирателно, захвърли го и закри лице с длани. Пристъпих напред и я прегърнах. После се усмихнах на кардинала.
– Нерви – обясних му и прошепнах на Марго: – Не мисли, просто го направи. Веднага.
Сложих перото между пръстите ѝ и сключих ръка върху нейната. Раменете ѝ се разтърсиха от сдържаните сълзи, ала успя да надраска подписа си.