Учтиво пренебрегнал инцидента, Навара не отлепяше благия си, достолепен взор от кардинала. И аз като разколебаната младоженка не намирах сили да погледна към Анри. Напомнях си обаче как нищо не доказва, че той подкрепя адмирала и войната му. Отменях ли сватбата, щях да зачертая всякаква надежда за дълготраен мир и да издам намеренията си да взема мерки срещу Колини.
Прегърнала Марго, останах до нея, докато кардиналът благославяше двойката. После целунах дъщеря си и приветствах Анри с добре дошъл в семейството ми.
– Сега си мой син – казах му аз.
На приема след церемонията улових ръката на херцогинята на Немур, стара приятелка.
– Ще дойдете ли в кабинета ми вечерта? – прошепнах ѝ.
Тя се поклони изискано в отговор. Прекарала целия си съзнателен живот във френския двор, тя се славеше със съвършената си дискретност – качество, на което в момента разчитах дълбоко.
През нощта се усамотихме в кабинета ми зад затворената и залостена въпреки непосилната жега врата. Не бях поканила Едуар, защото не исках да го въвличам, ако разговорът не потръгне добре.
Веейки си с ветрилото, херцогинята седна с ведра усмивка пред писалището. На четирийсет и една години, мека и закръглена, тя не притежаваше природна красота и съответно възрастта сякаш не я променяше. Очите ѝ бяха големи, а носът и устните – дребни; под хлътналата ѝ брадичка се диплеха гънки, дар от баба ѝ Лукреция Борджия. Изскубаните ѝ вежди почти не се виждаха.
Родена във Ферара с кръщелно име Анна д'Есте, отрасла там, докато на шестнайсет се омъжила за Франсоа, херцог Дьо Гиз. Бързо усвоила тънкостите на дворцовия живот и се оказала способна партньорка на амбициозния си съпруг. Когато шпионинът на Колини уби Франсоа, овдовялата херцогиня не се оттегли тихо от светския живот. Кипнала от гняв, тя настоя Колини да бъде осъден за убийството и заля краля с петиции. Накрая ядосаният Шарл провъзгласи адмирала за невинен и ѝ забрани да повдига отново въпроса. Като сина си Анри дьо Гиз обаче, наследил титлата херцог от покойния си баща, тя не криеше колко презира Колини и го клеймеше разгорещено при всяка възможност. Преди шест години се омъжи за Жак дьо Савой, херцог на Немур – католик с непоклатими убеждения, сражавал се храбро срещу хугенотите.
– Анна, разбирам колко ви е трудно да се усмихвате любезно в компанията на хугеноти – подхванах на тоскански, за да подчертая личното, деликатно естество на разговора ни. – От името на краля ви благодаря за безупречната вежливост в присъствието на адмирал Колини.
– Той все пак е убиец, Ваше Величество. Днес имах чувството, че се намирам в змийско гнездо. – Произнесе думите тихо и с абсолютно спокойствие, сякаш обсъждахме съвсем обикновена тема. – Моля се само да не навлече страдания на Негово Величество и Франция.
– Именно затова поисках да говоря с вас. Осъзнах, че адмиралът наистина възнамерява да навреди на Негово Величество – споделих аз.
Тя не трепна.
– Не съм изненадана – кимна невъзмутимо.
– Тогава няма да се изненадате и че адмирал Колини е нарушил кралската забрана да се изпратят войници в Нидерландия.
Тя затвори рязко ветрилото.
– Адмиралът се хвали на всеослушание, че ще замине за Нидерландия още щом приключат сватбените тържества. Щял да застане начело на много войници, които сега са тук, в Париж, въоръжени до зъби. Страхувам се, Ваше Величество, за сигурността на краля.
– И аз. – Поех си дълбоко дъх и продължих: – Негово Величество вече няма да защитава адмирала от справедливото наказание, което заслужава.
Облегнах се назад и я погледнах изпитателно.
За няколко секунди тя застина като портрет. После впи очи в дланите си, едната, от които държеше втрилото. Вдигна глава с просълзени очи.
– Чаках дълги години. Заклех се пред душата на покойния си съпруг да отмъстя за него.
– Трябва да стане на двайсет и първи, деня след сватбените празненства. Сутринта ще има среща на Съвета, на която адмирал Колини несъмнено ще присъства. – Замълчах. – Кралят и кралското семейство не бива да се замесват.
– Разбира се – прошепна тя. – Това ще е катастрофално за Короната.
Посочи, че родът Гиз ще поеме вината за убийството. То ще се приеме като резултат от кръвна вражда, инцидент, за който кралят не носи отговорност.
– Ще защитя вас и семейството ви от ответни удари, но е добре синът ви да напусне града след покушението. Утре сутринта ще ви извикам, за да обсъдим подробностите. Тази нощ не говорете с никого, освен със сина си. Обмислете как да постигнем сполучливо целта си.