Изкушавах се да чуя лично хвалбите на Колини, но размислих – не исках да ме виждат как ставам свидетел на арогантността му. До края на вечерта седях и слушах музиката, докато повечето гости се разотидоха.
Към края на увеселението измореният Навара се приближи до мен.
– Лельо Катрин, може ли да поговорим насаме? – попита ме той.
– Разбира се – потупах празния стол до мен. – Сега си ми син.
Той седна и ми подаде кадифена кутийка и писмо.
– От мама са. Помоли ме да ви ги дам след сватбата.
Взех ги. Запечатаното писмо бе адресирано до мен с педантичния почерк на Жана. Познавах го добре от множеството списъци с условия, които си разменяхме по време на брачните преговори.
– Ще го прочета по-късно, когато остана сама – казах и го пъхнах в ръкава си.
Отворих прашната кутийка. В нея върху бяла коприна, пожълтяла от времето, се гушеше брошка от голям, съвършен смарагд, обрамчен от гроздове диаманти.
– Изящна е – прошепнах. – Сигурно струва цяло състояние. Не съм виждала обаче майка ви да я носи.
– Нито пък аз – призна той. – Не знам откъде я има, но искаше да ви я подари. Придворната ѝ каза, че написала писмото на смъртното си ложе.
– Благодаря – отроних трогната и го целунах по бузата. Той поаленя. Възползвах се от очарователната му свенливост и попитах прямо:
– Е, ще заминете ли с адмирала за Нидерландия след празненствата?
Очите му се разшириха, но се овладя бързо и сбърчи чело.
– Не – поклати твърдо глава. – Извинявам се за поведението му, кралице. Наистина прекрачва границата. Споделих мнението си, но той не ми обърна внимание.
– И какво е мнението ви?
Чертите на Анри се изостриха.
– Лудост е да провокираме Испания. Ще си навлечем беда. В момента се възстановяваме от дългогодишна война. Време е за изцеление и обновление, а не за разруха.
– Добре казано – съгласих се аз, макар да не му повярвах.
Усмихнатият кардинал Дьо Бурбон, придружен от Марго и Шарл, приближи до нас и се приведе да ми прошепне в ухото:
– Време е, кралице.
Поведох Марго нагоре по стълбите към покоите ѝ, украсени като младоженски апартамент със сатенени индигови чаршафи и драперии от бледосиньо кадифе. С придворните си дами надлежно разпръснах орехи по пода на преддверието. После помогнах да съблекат дъщеря ми и я завих в леглото. Тя придърпа чаршафа над гърдите си и по страните ѝ потекоха сълзи. Прегърнах я крепко.
– Скъпа моя, ще бъдете щастлива, а бракът ви ще ни донесе мир – прошепнах ѝ.
Разчувствана, тя не продума. Излязох в преддверието, където кардиналът и Едуар чакаха с угрижени лица.
– Негово Величество отказва да свидетелства и да потвърди, че бракът е консумиран. Настоява да го заместя – обясни раздразнено Едуар.
Кардиналът поклати глава.
– Това е нечувано. Кралят трябва да подпише договора като очевидец, да удостовери, че актът се е състоял.
– Ще го направи – уверих кардинала и се обърнах към Едуар. – Кажи му, че е длъжен да дойде!
– Казах му, мамо. Отказва – разпери безпомощно ръце Едуар.
– Къде е той? – процедих през зъби.
– В покоите си. Няма да дойде.
Вече бях излязла в коридора. Намерих Негово Величество в леглото, завит до брадичката, но в дрехите, с които бе присъствал на сватбата.
– Ставай, Шарл – троснах му се.
– Няма – проплака той. – Не разбираш, мамо. Никой не ме разбира... Никой, освен Марго. А сега този... този хугенотски кучи син ще ми я отнеме.
– Не се вдетинявай. Ставай! Кардиналът чака – не отстъпвах аз.
Той се просълзи.
– Всички се опитват да ми я отнемат. Едуар, Анри... сега и вие. Не разбирате ли, мамо? Обичам я!
Зашлевих го толкова силно, че главата му се блъсна в таблата на леглото.
– Как смеете! – озъби се той. – Как смеете да посягате на краля?
Понечих да го ударя отново, но той вдигна отбранително ръка.
– Всички правим неща, които ненавиждаме, сине – думите се изляха като порой от устата ми. – Напомням ви обаче, че сестра ви не ви е съпруга. Тя принадлежи на друг мъж и така е редно. Дръжте се като добър брат и спазвайте традицията!
Дълбока мъка разкриви лицето на Шарл.
– Искам да умра – зарида той. – Никой не ме понася, никой не е мил към мен, защото съм ужасен. Какво ще правя без нея?
– Кралю, говорите, сякаш ще я изгубите завинаги. Забравяте, че дори сега тя е под вашия покрив и вероятно ще остане тук години наред. Майката на Анри е покойница и той едва ли ще се застоява дълго в Навара.
Шарл ме погледна с мокро лице. По тъмните му мустаци се бе събрала слуз.