Тръгнахме спокойно през просторната зала. Благородниците се отместваха от пътя ни. Повдигнала поли, не поглеждах надолу. Не се налагаше. Вече усещах кръвта.
Ето историята, сглобена от доклада на маршал Таване и от разкази на свидетели:
Веднага след срещата на Кралския съвет адмирал Колини тръгнал да търси краля. За негово неудоволствие Шарл бил в залата за тенис и играел със зетя на Колини – Телини – и с младия херцог Дьо Гиз. Шарл се смутил, а Колини се ядосал, понеже кралят му бил обещал да го изслуша веднага след приключването на сватбените тържества. Адмиралът настоял за незабавна аудиенция на четири очи, кралят отказал, Колини се разярил и си тръгнал.
Излязъл през охраняваната Северна порта на Лувъра и поел към Рю дьо Бетизи. Следвали го четирима хугенотски капитани и десет шотландски стражи. Щом наближил имението на семейство Гиз, той извадил от джоба си очила и писмо от младата си съпруга, родила наскоро. Четял го, когато влязъл в полезрението на стрелеца. В същия миг спрял рязко, защото вървите на обувката му се развързали. Навел се и Моревер стрелял. Оловното топче минало през лявата ръка на Колини и почти откъснало десния му показалец, който увиснал от тънка ивица плът. Адмиралът изгубил свяст.
Хората му го обградили. Всички чули изстрела и разбрали, че идва от съседното имение на семейство Гиз. Трима влезли с взлом в сградата и намерили димящия аркебуз. Моревер бил избягал.
Бях подготвена да се справя с врявата след убийството на Колини, ала не бях обмисляла възможността той да оцелее.
С Едуар влязохме в преддверието на Шарл, където десетина разгневени хугеноти се бяха скупчили толкова плътно, че отначало не видях краля. Чули стъпките ни, мъжете в черно се обърнаха, забелязаха ни и, смръщили вежди, се отдръпнаха неохотно. Шарл седеше зад писалището, а Конде и Анри стояха до него.
Конде ни забеляза пръв и трепна отвратено. Съсредоточен в краля, Навара не регистрира присъствието ни. Превит в стола, Шарл си скубеше косата. По бузите му, поруменели от играта на тенис, се стичаха гневни сълзи.
– Оставете ме! – простена той. – Оставете ме! Не мога да мисля! Защо Бог ме измъчва така?
Започна да блъска чело по писалището.
Навара вдигна глава и срещна погледа ми. По-хладнокръвен от Конде, той не трепна като него, ала съзрях недоверие и прикрита ярост в очите му.
– Кралице, херцог Анжу – поздрави с хладна официозност. – Помогнете ни. Простреляха адмирал Колини, а Негово Величество не е на себе си. Справедливостта обаче трябва да възтържествува! Веднага, преди да избухне насилие!
– Наистина не съм на себе си – съгласи се плачливо Шарл. – Толкова неприятности... – Затвори очи и се заклати бавно напред-назад. – Не издържам.
– От горещината е – успокоих го закрилнически. – От горещината и от неприятната изненада. – Отворих ветрилото си и го размахах пред лицето му. – Чуйте ме, скъпи Шарл.
Той ме погледна ококорено и с абсолютно отчаяние.
– Защо ме измъчват? – простена. – Кажете им да престанат, мамо. Кажете им да се махнат и да умрат!
– Ще престанат, ако помогнете на адмирал Колини – обясних му ласкаво.
– Какво да направя?
– Ще осъдите престъпника, извършил злодеянието – подсказах му, доволна, че хугенотите са очевидци на разговора ни. – Ще заявите, че Короната на всяка цена ще го изправи пред съда. Необходимо е обстойно разследване.
Едуар пристъпи до нас.
– Трябва да подсигурим жилището на Колини – додаде решително той. – Ще прочистя от католици квартала около Рю дьо Бетизи, за да сведем до минимум риска за адмирала и хората му. Ще разположа петдесетима от най-добрите си стрелци около хотела.
– Да – кимна Шарл със звучна въздишка на облекчение, макар очите му да продължаваха да блестят диво. – Да, погрижете се.
– Има ли друго, Ваше Величество? – попитах тихо.
– Да. – Шарл вдиша крака върху стола, уви коленете си с длани и се заклати бавно напред-назад. – Доктор Паре... – Хирургът, опитал се напразно да спаси живота на съпруга ми, сега служеше като личен лекар на краля. – Изпратете Паре в двореца "Бетизи".
– Вече е там – отвърнах.
Шарл внезапно замря и ме погледна.
– Искам да видя адмирала и да го помоля за прошка, задето не успях да го защитя. Ще му покажа, че не съм го изоставил. Ще отида още сега, мамо.
– Имам само една молба, Ваше Величество – казах аз.
Той сключи вежди.
– Да ми позволите да ви придружа с херцог Анжу.