– Анри е много мил. Имахте право, мамо. Наистина не е толкова ужасно – сподели тя.
Ако говорехме за друг мъж, усмивката ми щеше да е искрена. Изчаках да сменим темата и сложих длан върху ръката на дъщеря си.
– Притеснена съм от насилието по улиците. Откакто простреляха адмирала, се боя да не последва нов инцидент. Разумно е... – замълчах. – Тази нощ останете в покоите си, Марго.
Тя вдигна изненадано глава от везмото.
– Нали не мислите, че Анри е в опасност?
Отвърнах бързо очи, търсейки думи, които предупреждават, но не плашат.
– Не мисля, че някой е в опасност, ала предпазливостта не е излишна. Чули сте сигурно, че телохранителите на съпруга ви са се счепкали днес със стражите на брат ви. Казвам само...
Гласът и дъхът ми секнаха от тревога. Взрях се в шевицата, внезапно ужасена за дъщеря си и осъзнала, че нямам представа как да я защитя. Не смеех да я посветя в истината; щеше да се изуми, отврати и да отиде право при Навара.
Тя долови паниката ми и не довърши започнатия бод.
– Мамо! Пак ли сте сънувала? Нещо страшно ли ще сполети Анри?
Погледнах я, онемяла за миг. После навикът надделя и успях да се усмихна колебливо.
– Не, разбира се, нищо лошо няма да се случи – успокоих я. – Просто се тревожа като майка. Послушайте ме, Марго. Легнете си рано днес в своите покои.
– Добре, мамо – кимна тя, ала с присвити очи, забелязала фалшивата ми ведрост. В резултат не посмях да ѝ кажа нищо повече по въпроса.
След вечеря тръгнах с Едуар и Таване към покоите на краля. Спряхме пред стражите, бдящи пред открехнатата врата, и Едуар подаде уличаващото писмо на маршала. Бяхме решили Таване да заведе Шарл в кабинета му и след като му съобщи новината, с Едуар да му покажем списъка с осъдените на смърт.
Таване влезе вътре, а аз и Едуар се отдръпнахме назад, извън полезрението на краля. Зърнах Шарл, докато с Таване прекосяваха коридора. Видях как старият маршал отваря вратата на кабинета и му прошепва нещо. Той спря пред прага и извика уплашено.
– Божичко! Не ми казвайте, че е мъртъв!
Таване замърмори успокоително, кралят влезе вътре и маршалът затвори вратата. С Едуар се шмугнахме бързо в коридора, без да поглеждаме към лостовия, и застанахме пред вратата като гузни съзаклятници – каквито бяхме всъщност. Наострих слух, но долових единствено отмерения дълбок глас на Таване.
Внезапно го прекъсна остър крясък и гневна ругатня. Едуар веднага отпрати стражаря. В същия момент нещо твърдо и тежко се блъсна в стената на кабинета. Едуар понечи да отвори вратата, но аз го възпрях. Шарл не би дръзнал да удари маршала, а и старият воин несъмнено щеше да се справи с изблика му.
Знаех точно кой пасаж от писмото на Навара е предизвикало необузданата реакция: Раняването на Колини усложнява положението, но и аз спечелих доверието на краля и лесно ще го уловя в капана, а падне ли в него, ще го убедя да абдикира. Без майка си и брат си той е безпомощен.
Последва сърцераздирателно хлипане, кашляне и накрая – едва доловимо ридание. Най-сетне кимнах на Едуар и двамата влязохме тихо.
Таване стоеше пред писалището на краля – тъмна течна ивица прорязваше гърдите и раменете на златистия му жакет. Бършеше лице с кърпичка; погледна ме – въртейки диво сляпото си око – смъкна кърпичката и разкри кафяво петно върху изрядно избръснатата си брадичка. Стената зад него бе оплискана със същата тъмнокафява течност; върху пода лежеше преобърната сребърна мастилница и капеше върху килима.
Шарл не се виждаше, но иззад писалището долиташе тихо хлипане. Заобиколих го бързо и намерих сина си, сгушен под него да се люлее бавно напред-назад. Блъснах стола настрани и коленичих до краля.
– Лъжи – простена той и ме изгледа злостно; по страните му продължаваха да се стичат сълзи. – Искате да разбиете сърцето ми с лъжи.
– Ваше Величество – подхванах спокойно, но страданието му и ужасът от това, което се налагаше да направя, ме сломиха; закрих лице с длани и заплаках. За няколко секунди се поддадох на чувствата. Едуар и Таване ме наблюдаваха, притихнали.
Най-сетне си поех дъх и погледнах към горкия Шарл.
– Ужасно е, Ваше Величество – признах напълно искрено. – И аз изпитвам болка, че нося толкова страшна новина. Нямаше как обаче да ви я спестим, защото залогът е твърде голям.