– Направете път на кралицата! – процеди задъханият ми придружител, щом наближихме.
Осмината мъже се обърнаха и ни погледнаха смаяно.
– Иисусе – прошепна един.
Последва каскада от припрени поклони.
– Кралице! – възкликна тихо командирът на шотландците. Изпод кепето му потекоха вадички пот и просияха в светлината на свещника; той ги избърса с опакото на дланта си и очите му заискриха тревожно. – Не бива да идвате тук! Върнете се в покоите си!
– Трябва да говоря с капитана ви – отвърнах нетърпеливо. – Не бива да убиват Навара. Пуснете ме да мина!
– Часът наближава, кралице! Не е редно да ви излагаме на риск! – възрази швейцарецът с най-висок чин.
Понечих да се провра между тях, възползвайки се от неохотата им да посегнат на една кралска особа, но швейцарецът ми препречи пътя.
– Нямам време да споря! – не си направих труда да снишавам глас. – Въпрос на живот и смърт е! Ако са ви мили вратовете, отстъпете настрани!
– Нека първо изпратя съобщение до капитана, мадам, в името на безопасността ви – предложи швейцарецът.
Съзрях притворство и в тона, и в очите му. Доверях ли му се, Навара щеше да умре. Пристъпих вдясно и той веднага ми препречи пътя – вежливо, ала решително.
– Помогни ми да мина! – заповядах на младия си луничав телохранител.
Той стисна дръжката на сабята си.
Звук наруши тишината между дворцовите стени и мъжете замръзнаха – камбаната на "Сен Жермен" биеше глухо, печално. Веднъж, дваж...
На близката парижка улицата херцог Дьо Гиз и войниците му нахлуваха през вратите на двореца "Бетизи".
Чух гласа на Руджиери да ми шепне: Навярно вече е твърде късно.
На третия удар се промуших между стражите. Младият шотландец се опомни и ме последва. Другите не посмяха да напуснат постовете си. Пренебрегнали проглушените им възгласи, двамата се втурнахме в галерията.
Тичахме дълго, мъчително – край картини, статуи, възхитителни фрески, обрамчени от позлатените корнизи на Челини. Вдясно високи прозорци гледаха към павирания двор, където швейцарски гвардейци с алебарди и арбалети чакаха под внушителната мраморна статуя на бог Вулкан, облегнат на наковалнята си и вдигнал прясно изкованото си копие към небето. През прозорците повяваше топъл вятър и раздвижваше пламъците на свещите, които хвърляха страховити сенки по стените. Стомахът ме присвиваше, дишах на пресекулки, ала не сеех да забавя ход. Щом наближихме югозападното крило, чух крясъци – нападението бе започнало.
Галерията свърши внезапно с коридор, служещ и като стълбищна площадка. Докато го прекосявах, двама мъже по нощни ризи се спуснаха с писъци по стълбите от горния етаж.
– Помощ!
Едва не се сблъскаха с младия шотландец, който извади сабята си и извика:
– Направете път на кралицата!
Жертвите, с обезумели очи, сякаш не го чуха и изобщо не ме забелязаха. Крещейки, продължиха надолу по стълбите, отвеждащи към двора.
Втурнахме се напред, пренебрегвайки трескаво трополящите стъпки на другите бегълци, спуснали се надолу по стълбите. Стигнахме коридорите на новото крило и не след дълго спряхме пред входа на покоите на Навара. Върху прага пред отворената врата лежеше гол мъж, обърнат на една страна – светлокос и с красиво младежко тяло с изваяни мускули; над ключицата му зееше кървава рана; черни вади се стичаха по гладките му гърди и капеха върху мраморния под. От преддверието зад него долитаха викове и стенания като от бойно поле.
– Кралице! Обгърнете ме с ръце през кръста и не се отделяйте от мен! – нареди ми младият шотландец. – Не вдигайте глава!
Подчиних се незабавно и дори не се изчервих, притискайки тяло в подгизналия му от пот гръб. Пристъпихме, олюлявайки се, в тъмното помещение. През отворената врата на спалнята до него струеше бледа светлина от запалена лампа. Съзрях движение в сумрака, размахани ръце. Чух свистене на саби, тежко дишане, викове, ругатни. Стаята се бе превърнала в гърчеща се маса от тела. Не се опитах да ги различа. Сведох глава и се вкопчих здраво в дебелия кожен колан около тесните хълбоци на спасителя ми. Той вдигна оръжието си и мускулите на гърба му се напрегнаха. Трепнах, усетила как острието му се сблъсква с друго.
– Смърт на хугенотите! – извика някой.
– Смърт на католическите убийци! – отвърна му дрезгав глас.