Той повтори думите на съпруга ми:
– Унищожете онова, което е най-скъпо на сърцето ви.
Не беше трудно. Направихме го във временното жилище на Руджиери близо до Лувъра. Той очерта кръга, постави кървавата перла върху олтара, произнесе варварското име. Демонът се появи, предизвестен от внезапно заподскачалите пламъци на свещите и настръхналата кожа по ръцете ми. Магьосникът му благодари и го освободи от задачата му. Без свръхестествената му подкрепа синовете ми не след дълго щяха да умрат.
Руджиери понечи да унищожи обезсилената перла, но аз го изпреварих.
– Оставете на мен – казах му.
По притихналите улици каретата ни отведе до река Сена, където наредихме на нервния кочияш да чака. С Руджиери се заспускахме по осеяния с боклуци склон към разкаляния бряг. По небето нямаше облаци, въздухът бе свеж. Поройният дъжд, изсипал се през предишния ден, бе отмил прахоляка и миризмата на гнилоч, пропила града. За миг се вгледах на юг към камбанариите-близнаци на "Нотр Дам" и изящните кули на "Сен Шапел", изпълнили с дълбока носталгия кръщелника на съпруга ми – Анри Наварски. После вдишах ръка и хвърлих перлата в тъмните води. Тя подскочи два пъти по речната повърхност и потъна безшумно.
И аз потънах. Ако не бяха ръцете на Руджиери, щях да падна.
– Спазих обещанието си – прошепнах.
Магьосникът не продума; знаеше, че не говоря на него.
– Спазих обещанието си, любими – повторих с по-силен глас. – Син на Валоа винаги ще седи на трона. Единственият ви истински наследник ще управлява Франция.
Слепият ми егоизъм, нежеланието да отстъпя, да освободя Анри, за да си намери подобаваща съпруга, бяха породили бездънно зло. Притисната под тежестта му, не бях способна нито да се задържа на крака, нито да вървя, ала Руджиери ме върна някак в каретата, преди да се изгубя напълно в небитието – като магията.
Епилог
През онази нощ сънувах отново.
Сънувах близката смърт на Шарл, кашлицата, треската и окървавените чаршафи, които прислужниците сменяха през час. С пълното съзнание, че моите действия са ускорили агонията му, аз лежах в леглото му и хлипах, прегръщах го и чух сетните му думи:Мамо... ах, мамо.
Сънувах и Едуар – лудостта, коварството и жестокостта, които той вече не прикриваше, след като седна на трона и ме лиши от всякаква власт. Видях насилието, екзекуциите, убийствата. Почувствах омразата у хората, обърнали се срещу него и станах свидетел на скоропостижната му и заслужена смърт от острието на наемен убиец.
Сънувах Анри, крал на Франция и Навара, който в името на мира стана католик, за да го коронясат, както подобава, в катедрала и да изрече думите: Заради Париж си струва да изтърпиш една литургия. Видях помирените хугеноти и католици и обединената държава, управлявана най-сетне от здравомислещ монарх, поставил благоденствието на поданиците си пред своето; владетел, толкова обичан от народа, че получи прозвището Анри Велики. Видях Франция да процъфтява в мир.
Не сънувах кръв. Събудих се, изпълнена с мъка, ала и с облекчение, и помолих разкаяно Бог за прошка.
Следващия следобед разказах всичко на Руджиери, който пристигна със скромните си притежания, за да се нанесе в новото си жилище в Лувъра. Облечен в обикновен черен жакет и къдрава яка в тон, той съвсем не изглеждаше в свои води сред позлатените стени, деликатните, женствени мебели и бледосините завеси от брокат, дръпнати да пропускат гаснещата светлина. След кръвопролитията в Деня на свети Вартоломей и той като мен не бе спал много. Забелязала изтощението му, настоях да седне до мен в преддверието, докато камериерите разопаковаха багажа му в спалнята.
– Постарах се да поправя стореното, но не мога да върна избитите невинни – прошепнах аз. – И нямам сили да стана свидетелка на смъртта на обичните си синове, макар да са чудовища. Понесох достатъчно скръб за един живот. Искам да умра, Козимо.
Той наклони глава и ме погледна сериозно. Толкова грозно лице, ала снопът светлина от прозореца озари черните му очи и видях колко са красиви всъщност.
– Часът ви още не е настъпил, Катрин. Вие възстановихте правилния ход на събитията. Сега с вас трябва да живеем още дълги години, за да се уверим, че те ще следват вярната посока. Пред Навара все още има много препятствия.
Зашеметена от думите му, извърнах лице и затворих очи. Отворих ги след малко, усетила ласкав и топъл повей върху бузата си. Руджиери бе коленичил до мен и пръстите му се рееха – нежни и колебливи – във въздуха между нас.
– Не губете надежда – каза ми той. – Преди много години ви обещах да ви преведа през изпитанията. Винаги ще бъда до вас.