– Защо сте толкова добър към мен?
– Казах ви, Катерина. Звездите ни свързват. Защитавам своите интереси.
– Звездите... – повторих. – Искам да науча всичко за тях.
– Само на девет си – възрази бързо той и добави: – Но сте неоценима. – Въздъхна. – Четете Фичино. Ал Бируни също е полезен наставник.
– Искам да науча какво ще ми се случи – настоях. – Дали папата и император Карл ще се споразумеят, дали ще ме спасят.
– Папата и императорът ще се споразумеят – увери ме спокойно месер Козимо. – Сега обаче не е необходимо да се безпокоите за бъдещето. На ваше разположение съм, ако е необходимо. – Отстъпи назад и гласът му заглъхна. – Ще тръгвам. Не бива да рискувам да ме видят, за да не те изложа на опасност. Бог да е с вас, Катерина.
Чух как стъпките му бавно се отдалечават.
– Месер Козимо... – притиснах вратата с длан. Не помръднах, докато Барбара не ме улови за лакътя и не ме издърпа оттам.
Лятото мина без други злополучия, както и следващата есен, и зима. Растях и овладявах по-задълбочено френския. В кошмарите си нощем казвах на окървавения мъж: "Jе пе veuxpas ces reves". Не искам такива сънища.
Отново настъпи лято и аз, и повечето сестри в "Ле Мурате" научихме с радост, че папа Климент скоро ще се върне в Рим – съгласил се да короняса Карл, ако той се застъпи за каузата на Медичите. Изгубил твърде много сражения с имперските войски, френският крал Франсоа също се бе помирил с Карл и оттеглил подкрепата си за бунтовническата флорентинска република.
Заобиколена от сестрите през една топла, лепкава юнска сутрин, погледнах през отворените прозорци на стаята за ръкоделие и видях черни облаци да се стелят над хоризонта. Нивите и хамбарите горяха, подпалени от войниците на бунтовническото правителство. Император Карл идваше – или поне войниците му, предвождани от принца на Оранж – и бунтовниците не искаха да им предоставят прехрана отвъд градските стени.
Отвъд пределите на манастира се събираше десетхилядна армия. Излезех ли в градината или във вътрешния двор, чувах отривистите команди на военачалниците, опитващи се да организират необучените отряди. Уплашени от предстоящата битка, стотици напускаха Флоренция. Докато Мадалена стоеше на пост, се покатерих по елшата в градината и се помъчих да погледна отвъд градските стени. Видях обаче само покриви и сива мъгла, обвила града. Флоренция миришеше на пушек; миризмата полепваше по дрехите и по косите ни и се просмукваше във всеки ъгъл на манастира.
Септември донесе радостна вест – крал Франсоа бе подписал съглашение с император Карл. Френските войски нямаше да подкрепят бунтовническата република. Ликувах мълчаливо, ала същевременно се страхувах. Спомнях си ужасното плячкосване на Рим, когато войниците на императора бяха пренебрегнали заповедите на командирите си, бяха обсадили Свещения град, нахлули в манастирите и изнасилвали монахините.
На двайсет и четвърти октомври шиех на обичайното си място между Мадалена и сестра Николета – и двете напрегнати като Пипа и Лисабета, които мълчаха, приведени над бродерията си. По ведрото лице на сестра Антония сега се четеше безпокойство.
Зад прозореца денят чернееше от пушек и надвиснал есенен дъжд. Почти напълно оголялата елша се възправяше мрачна и одрипавяла.
Шиех бяла олтарна покривка, но пръстите ми работеха несръчно. Конецът ми се струваше твърде дебел, а игленото ухо – твърде тясно. Първите ми бодове бяха нескопосани и се наложи да ги разшия.
Напръстникът ми се бе износил на мястото, където натисках най-силно. Разсеяна, набрах повече от памучния плат и натиснах с иглата. Тъпият край на иглата проби кожения напръстник и потъна в пръста ми.
Извиках сепнато и скочих на крака. Олтарната покривка падна на пода. Всички монахини спряха да работят и ме погледнаха. Стиснах зъби, преглътнах горчилката, надигнала се в гърлото ми, и дръпнах рязко иглата. Извадих я и се втренчих в кървавата перла, растяща върху върха на пръста ми.
– Вземи – сестра Николета откъсна валмо от топка неразчепкана вълна в кошницата с шивашки принадлежности и го притисна върху раната.
В същия момент далечен бумтеж разтърси стъклата на отворените прозорци. Мадалена и сестра Пипа отърчаха до прозореца и погледнаха към димния стълб, издигащ се във въздуха.
– Залавяйте се за работа – нареди със спокоен глас сестра Антония. – Трудете се усърдно и Бог ще се погрижи за вас.
Едва замълча и проехтя втори гръм.
– Топ – прошепна Николета.
Сестра Пипа остана до прозореца, присвила очи, сякаш някак би успяла да надникне отвъд манастирската стена.