– Армията на императора. Седем хиляди, но ние имаме десет хиляди мъже – додаде с по-остър глас и ме погледна с омраза. – Няма да победиш.
– Пипа, седни и не говори – скастри я сестра Антония.
Оръдието избуча трети път. От противоположната посока долетя четвърти гръм. Флоренция бе обсадена. Лисабета скочи на крака и застана до Пипа.
Страните на Пипа горяха от ярост.
– Няма да те освободят.
– Пипа! – отсече Антония.
Пипа не ѝ обърна внимание.
– Знаеш ли какво замислят републиканците? – озъби ми се тя. – да те спуснат в кош през градската стена, та хората на императора да те раздробят на парчета.
Сестра Николета стана рязко.
– Престани, Пипа! Млъкни!
– Или да те изпратят в бордей, за да си курва на войниците ни. После Климент няма да успее да те омъжи изгодно.
Николета се протегна и зашлеви Пипа.
– Стига! – извика сестра Антония и застана между двете жени. Беше по-висока и от двете – и по-авторитетна. Николета седна на мястото си до мен и ме обгърна през рамо.
Пипа погледна предизвикателно сестра Антония.
– Ще съжалявате, че ѝ угаждате. Тя е враг на хората и ще свърши зле.
Лицето, очите и гласът на сестра Антония бяха твърди като камък.
– Върви си в килията и докато изпратя да те повикат, моли Бог да прости гнева ти.
В последвалата враждебна тишина проехтя оръдие.
Най-сетне сестра Пипа се обърна и излезе. Лисабета изгледа мрачно Антония и седна.
– А ти ще се помолиш в параклиса – каза сестра Антония на Николета с по-мек тон.
Всички се заловихме отново за работа. Бях забравила за пръста си, а в суматохата чепката вълна бе паднала. Вдигнах олтарната покривка и я изцапах с кръв.
Оръдейните залпове продължиха до заник слънце. Същият следобед уплашената майка на Мадалена дойде до вратата и потвърди подозренията ни – императорската армия бе обсадила града.
През нощта написах писмо на месер Козимо. Досега кореспонденцията ми с него се ограничаваше до темата за астрологията, но отчаянието ме принуди да разтворя сърцето си.
"Чувствам се уплашена и самотна. Заблуждавах се, че при-
стигне ли императорската армия, ще съм в безопасност. Войната обаче подклажда наново омразата на хората към мен. Страхувам се, че само Гарвановото крило е недостатъчно да ме защити. Моля Ви, елате да ме успокоите."
"Моя безценна мадона Катерина,
Войната е опасно време, но Ви уверявам, че Гарвановото крило Ви е опазило добре досега и ще продължи да Ви пази. Вярвайте на талисмана и най-важното – вярвайте в острия си ум. Притежавате разсъдък, рядко срещан у мъж и нечуван у жена.
Просто чакайте събитията да се развият от само себе си.
Почувствах се изоставена, предадена. Спрях да чета книгите си, не полагах усилия по време на уроците. В трапезарията седях до Николета и се взирах в овесената си каша; от храната ми се гадеше, струваше ми се немислимо да преглътна дори един залък. Не ядох три дни. На четвъртия останах в леглото, вслушана в крясъците на войниците и грохота на артилерията.
На петия ден игуменката дойде в стаята ми. От нея се носеше лека миризма от пушека, пропил цяла Флоренция.
– Скъпо дете, не бива да гладуваш. Какво ти се яде? Ще се погрижа да ти го сервират.
– Благодаря, но не ми се яде. И бездруго ще умра – отроних.
– Първо ще остарееш – възрази остро Джустина. – Никога не говори така. Научих от сестра Николета какво ти е казала сестра Пипа. Ужасни, непростими думи. Смъмрих я.
– Каза истината.
– Повтаряла е глупави слухове.
Извърнах изтощено лице.
– Ах, Катерина... – Седна до мен и леглото потрепери леко. Улови ръката ми и я обви с хладните си длани. – Преживя твърде много. Времената са тежки. Как да те успокоя?
Искам леля Клариса, понечих да изрека, но думите бяха напразни и сърцераздирателни.
Погледнах игуменката.
– Искам месер Козимо. Козимо Руджиери – настоях.
Майка Джустина каза, че веднъж вече е позволила на астролога да ме посети, а и ми е разрешила да изучавам астрология, макар да е неподходяща дисциплина за жена, камо ли за момиче. Предавала ми писмата на месер Козимо само защото той е приятел на семейството. Носели се слухове обаче, че другарува с тъмни персони, и за някои деяния...
Обърнах се отново към стената.
Джустина въздъхна притеснено.
– По-рано, преди леля ти да почине, трябваше да упорстваме повече... Бунтовниците обаче следяха всеки наш ход, четяха всяко писмо, изпратено до теб. Нямаше да успеем да те изведем от града. А сега...