Говореше витиевато, изразително и аз се трогнах и се надигнах на пръсти да го целуна по брадатата буза. Аз, мекосърдечното дете, му бях повярвала.
Тринайсета глава
Същата вечер поканиха в двореца подбрани гости да отпразнуват пристигането ми. Дона Лукреция се погрижи да не подмине нито един представител на най-влиятелните фамилии в града – Орсини, Фарнезе, Деле Ровере, Риарио.
Усмихвах се много, докато ме представяха на десетки римски знаменитости. Свако Филипо, готов да отпътува на другата сутрин, познаваше отлично всички и явно плуваше в свои води в римското общество. Сандро се държеше с гостите далеч не толкова сковано колкото предишната вечер. Усмихваше се и дори демонстрираше известно остроумие.
Когато ни настаниха на трапезата и сипаха виното, мястото на Иполито остана празно. Разочаровах се – исках да му кажа, че съм решила да му простя. А и се надявах в сивата рокля да изглеждам привлекателна.
Сервираха вечерята. Негово Светейшество бе изпратил дузина прасенца-сукалчета и буре с най-доброто му вино. Отначало се притеснявах, но скоро се увлякох в разговор с френския посланик, който похвали нещастните ми усилия да говоря на родния му език, и с дъщерята на Лукреция – Мария, изящна жена. Наслаждавах се на хората, на храната, на виното и забравих Иполито, докато не го зърнах на прага.
Носеше жакет от яркосиньо кадифе, разкопчал перленото копче на яката. Късата му черна коса стърчеше в безпорядък. Разговорите стихнаха, защото и другите го забелязаха.
– Поднасям извинения на сътрапезниците – поклони се елегантно той. – И на скъпата ни домакиня дона Лукреция. Изгубих представа за времето.
Седна бързо до масата, точно срещу Сандро и на известно разстояние от мен. Разговорите продължиха и аз насочих вниманието си към чинията и френския посланик.
След пет минути чух вик. Иполито скочи рязко на крака и събори бокала си; гранатово петно растеше върху покривката, но той сякаш не го забелязваше.
– Кучи син! – изкрещя остро и впи див поглед в Сандро. – Отлично знаеш за какво говоря. Защо не им обясниш?
Седнал срещу него, братовчедът му се вкамени.
– Седни, Лито.
Ръката на Иполито описа дъга във въздуха, сочейки гостите.
– Признай си, Сандро. Кажи им колко си амбициозен, но криеш ламтежите си от малодушие.
Месер Якопо стана и с авторитетен тон нареди:
– Седни, месер Иполито.
Тялото на Иполито се изопна като струна от усилието да побере кипналата омраза.
– Ще седна, когато Сандро изрече на всеослушание истината – заяви той. – Кажи ни, скъпи братовчеде. Кажи ни на какво си готов, за да ме очерниш.
Пресегна се над масата, събаряйки подноси и купи. Сграбчи яката на туниката на Сандро и едва не катурна един запален свещник.
Свако Филипо мигом застана до него.
– Опомни се! – застави го той.
Улови го за лакътя и го дръпна назад. Иполито се отскубна от пръстите му, яростно оголил зъби. Помислих, че ще удари Филипо, ала гневът му внезапно се превърна в мрачно вцепенение и той излезе от стаята.
Без да се отделя от мястото си, Сандро го проследи с непроницаем поглед. Вечерята продължи. Отначало гостите изглеждаха притихнали, но бързо възвърнаха предишното си оживление.
След часове, сита и доволна от ведрите разговори, се заизкачвах по стълбището към покоите си. Джиневра бе забравила да прибере някои неща на свако Филипо, който щеше да замине рано, но ми обеща да дойде да ме съблече. Не познавах разположението на стаите и за да ме улеснят, бяха запалили стенен свещник в коридора, който забулваше в непроницаема сянка нишата точно до вратата ми. От нея излезе фигура и пристъпи на светло.
Веднага познах Иполито. Ако аз самата не бях попрекалила с виното, щях да забележа колко червени са очите му, как завалва думите и как се олюлява. Пръстите му бяха сплетени разкаяно пред сърцето.
– Катерина, дойдох да се извиня за поведението си на вечеря.
– Не е необходимо да се извиняваш на мен – отвърнах добронамерено. – От дона Лукреция обаче непременно поискай прошка.
Той се усмихна тъжно.
– Тя ще ми прости само ако до края на живота си ѝ играя по свирката.
– Защо си толкова разгневен на Сандро?
Побутна ме към вратата, за да влезем в преддверието. Поколебах се. Джиневра щеше да се върне всеки момент, а видеше ли ме сама в стаята с мъж – братовчед или не – щеше да помисли, че се държа неблаговъзпитано.
– Не тук – просъсках му, но той сложи показалец пред устните си и ме дръпна вътре.