Спалнята отвъд тъмнееше, но лампата върху писалището в преддверието светеше. Иполито пристъпи съзаклятнически близо и улови ръцете ми. Не понечих да се отскубна, както изискваше благоприличието. Бях замаяна от виното и от присъствието му.
– Защо се разгневи толкова? – прошепнах.
Тялото му се напрегна.
– Кучият син Сандро ме клевети пред Негово Светейшество. А Негово Светейшество му вярва.
– Какви клевети?
Той присви устни.
– Сандро иска да убеди Негово Светейшество, че съм пияница, женкар и немарлив в учението. – Засмя се глухо, горчиво. – И аз, глупакът, се напивам от яд!
– Защо Сандро говори такива неща?
– Защото завижда – отсече Иполито. – Иска да настрои Климент срещу мен. Иска да управлява сам. – Лицето му стана още по-мрачно. – Дръзне ли да злослови и срещу теб пред Климент, ще... – Стисна по-здраво ръцете ми. – Пленничеството не те е ожесточило, Катерина. Имаш същото милозливо сърце.
Той замълча и се втренчи в очите ми. В неговите зърнах искрите, озарили погледа на леля Клариса, когато целуна Леда за сбогом.
– Затова те обичам – прошепна Иполито. – Защото не си като него. Имаш брилянтен ум, ала си чистосърдечна. – Сведе лице. – Ще ми бъдещ ли предана, Катерина? Ще ме обичаш ли?
– Разбира се. – Не знаех какво друго да кажа.
Притисна бедра в моите. Беше висок, темето ми едва стигаше до ямката под врата му. Той плъзна длан по рамото ми и я пъхна под корсета; другата обви тила ми.
Мина ми през ум да побягна, но ръката му върху голата ми плът ме опияняваше. Облегнах се на нея и му позволих да ме целуне. Разгорещихме се. Прегърнах го инстинктивно. Той целуна ушите и затворените ми клепки, после раздели устните ми с език. Имаше вкус на папско вино.
– Катерина – въздъхна той.
Чух стъпките на Джиневра по стълбищната площадка и се отдръпнах от него. Той се измъкна от преддверието точно навреме, та да не го забележи.
Измина стремителна година, изпълнена с пиршества и балове. Бях убедена, че ще се омъжа за Иполито и ще се върна във Флоренция. Всеки ден заприличвах все повече на зряла жена; всеки ден Иполито печелеше сърцето ми малко по малко, с комплименти и нежни погледи. За рождения ден ми подари обеци – диаманти във формата на сълзи.
– Да подчертават красивата ти шия – каза ми.
Нямах красиво лице, но той намираше други качества, които да хвали честно – стройния ми врат, дребните стъпала, изящните ръце.
Дона Лукреция се намръщи – подаръкът подобаваше на възлюбена или на годеница, а ние не бяхме официално сгодени. Имаше основания да е загрижена. Предишната седмица скочих от седлото след главоломна езда и усетих, че фустата ми е мокра. Отидох в спалнята и изумена открих, че е подгизнала от кръв.
Предупредена от камериерката, дона Лукреция дойде да ми обясни противните подробности за ежемесечното кървене. После ми изнесе пространна лекция колко необходимо е целомъдрието – не само по религиозни, но и по политически причини.
Почти не я слушах. Останехме ли сами, Иполито ме обсипваше с целувки и аз му отвръщах пламенно. При всяка среща позволявах нова волност. На вечеря споменът за жарките мигове ни караше да си разменяме усмивки от двата края на масата. Все по-често отпращах придворната си дона Марчела да изпълнява безсмислени поръчки и поемах крадешком към местата в имението, където обикновено се подвизаваше Иполито.
Веднъж го открих в коридора близо до покоите му. Прегърнахме се веднага. Ръката му се плъзна под полите на фустата ми. Не го възпрях. Пръстите му погалиха плътта между бедрата ми. Простенах. Неочаквано той пъхна пръст в мен и аз се предадох. С цялата си тежест следвах движенията му – бавни и предпазливи отначало, после по-бързи.
Увлечени, чухме стъпките твърде късно. Иполито се притискаше в мен, заровил длан под полите ми, а пред нас стоеше Сандро – стиснал устни, разширил очи. Гледаше ни и ние го гледахме. Сетне се извърна и се отдалечи.
Отдръпнах се от Иполито. Желанието ми се бе превърнало в премала и отвращение.
– Проклет да е – изруга Иполито, все още разтреперан. – Ще го използва срещу мен, сигурен съм. Посмее ли да го използва срещу теб, Адът ще се разтвори за него.
Адът закъсня. Междувременно мимолетните ми срещи с Иполито продължиха, макар да бях по-предпазлива. Той стана по-настойчив, по-разгорещено се кълнеше в любовта си, а аз, сигурна, че най-късно след година ще се оженим, позволявах всякакви волности на пръстите и устните му.
Иполито искаше повече, ала дона Лукреция ясно ми бе обяснила, че вече съм способна да забременея. Стремях се да охлаждам страстите на пламенния си братовчед, макар все по-често да се изкушавах да му дам желаното.