Втренчих се в листа в ръцете ми с трепетно вълнение. Разкриеха ли ни, дона Лукреция щеше да се възмути до дъното на душата си, а папа Климент да се разгневи.
Бях се постарала да забравя думите на Сандро, но сега те отекнаха злокобно в паметта ми.
Попитай го за Лусия. И за Кармела. И за Шарлот...
Няколко седмици си разменяхме трескаво писма. В началото на април дона Марчела заболя и замина за провинцията, поверявайки ме на камериерката Селена. Същия следобед Селена обтри косата ми с лимонов сок и я вчеса. Постлах покривка на тревата в едно глухо кътче на двора и седнах под слънцето с надеждата да позлатя редките си къдрици. След час се наканих да стана, но гласът на Иполито ме спря.
Двамата със Сандро минаха край мен, потни и разрошени от лова. Не ме видяха, потънали в нехаен разговор.
За щастие Иполито вървеше по-близо до мен и тялото му ме скриваше от погледа на Сандро. Осмелих се да му махна плахо. Той спря пред входа на имението, извини се на Сандро и го остави да продължи сам.
Преди да успея да се изправя, Иполито седна до мен на покривката с лице, грейнало от надежда.
– Тази вечер, Катерина. Днес ще дойда в спалнята ти. Нямаш представа колко ми е трудно да предвкусвам срещата ни и да крия вълнението си от Сандро, от всички.
Притиснах с длан стоплената си от слънцето буза.
– Опасно е – промълвих. – Ще ни разкрият.
Възражението ми прозвуча като безсилно ехо.
– Няма.
– Ами ако забременея?
Той се усмихна доволно.
– Тогава Климент ще ни венчае по-бързо. Дай ми само една нощ и когато се оженим, ще възнаградя щедростта ти хилядократно. – Целуна китките ми една по една. – Обещай да ме чакаш тази нощ.
– Ще те чакам – отговорих, разтреперана от копнеж и чувство за вина.
Четиринайсета глава
Същата нощ си легнах, изпълнена с болезнено очакване. Ами ако ни разкрият? Дали ако го разгневим, Климент ще ни лиши от правото да управляваме Флоренция? Страхът ми бледнееше пред спомена за ловкия език и пръсти на Иполито. Някой почука тихо на вратата на антрето ми и аз седнах в леглото, вслушана в шепота на завивките на Селена, а после в босите ѝ стъпки по мраморния под и проскърцването на вратата.
Силуетът на Иполито се появи пред прага на спалнята ми.
– Катерина – промълви той. – Най-сетне.
Приближи до леглото, отметна завивките и се плъзна до мен. Легна на една страна, подпрян на лакът.
"Иполито", понечих да отроня, но той ми изшътка и прокара длан от врата до бедрото ми – нагоре и надолу, бавно. Разделяше ни само тънкият ленен плат на нощницата ми. Устните му бяха разтворени, задъхваше се и миришеше на вино. Бях омагьосана, ала резкият му глас ме изтръгна от унеса.
– Изправи се – нареди ми той.
Послушах го. С изненадващо умение Иполито изхлузи нощницата ми през главата и вдигнатите ми ръце. Внезапно останах гола, смутена. Той обаче притисна лице до малките ми гърди и ги засмука възбудено. Улових главата му и зарових разперените си пръсти в косата му. Чувствах се неловко и исках да го отблъсна. Ала езикът и зъбите му продължиха да галят зърното ми и сякаш невидима нишка се спусна от нежното място право до утробата ми и мускулите под нея се изопнаха от наслада. Доволен, той ми заповяда:
– Легни.
Подчиних се. Той стана и свали широката си риза през главата; пристъпвайки от крак на крак, събу и панталоните. Олюля ваше се и на два пъти се строполи върху леглото, но най-сетне успя да се освободи от дрехите.
На пръв поглед мъжките гениталии изглеждат странно. Под гъстата туфа черни косми над слабините на Иполито се подаваше месест израстък, извит нагоре под ъгъл около трийсет градуса. Той ме смути и очарова. Иполито пристъпи към мен и аз се пресегнах и го стиснах силно. Беше твърд като камък, ала нежен на досег. Иполито го раздвижи и той запулсира в ръката ми – веднъж, дваж. Засмяхме се тихо.
– Целуни го. – Предложението не ми допадна и аз се отдръпнах отвратена. Той сграбчи косата ми, сплетена на тила, и тласна главата ми към него. – Целуни го – повтори. Завалваше думите, очите му бяха притворени; едва сега осъзнах колко е пиян.
Дръпна отново косата ми. Заболя ме и бях принудена да отстъпя. Целунах го леко, бързо. Острите косъмчета ме погъделичкаха и аз сбърчих нос. Облъхна ме миризма на мускус, но се постарах да не се отдръпна твърде припряно. Той явно искаше повече, ала не настоя и притисна раменете ми надолу.