Плюна в дланта си и намаза твърдата плът. Взирах се в странния, изкусителен, лъскав израстък и – съвсем безразсъдно – ме обзе желание да го почувствам в мен. Той вклини ръце между бедрата ми и ме прикова върху леглото. Лежах, разперила крака – забранен плод, готов да тупне от дървото.
Иполито пъхна средния си пръст дълбоко в мен, завъртя го и вкара втори. Поех си рязко дъх. Не след дълго последва трети. Въпреки възбудата простенах от болка, ала той продължи да тласка, докато се отпуснах и замрях.
Извади пръстите с влажен, мляскащ звук, усмихна се зловещо и произнесе с одебелял глас:
– Гъската е готова. Опечена и сочна. Чака да забият ножа в нея.
Легна върху мен и намести краката си между моите. Подпрян на една ръка, плюна отново в дланта си и пак намаза твърдата плът.
– Ще дойда при теб и утре, и следващата нощ – промърмори на пресекулки. – Ще идвам, докато дона Марчела е болна. Тази нощ ще те обладая много пъти. Щом семето ми се излее в теб, внимавай да останеш легнала по гръб и неподвижна. Колкото по-скоро заченеш, толкова по-скоро ще ни ожени Климент.
Обви израстъка със свободната си ръка и го плъзна гладко по бедрото ми, търсейки целта.
Кръвта на Лоренцо, мисля, проговори в мен – талантът му да плете политически интриги и да ги разпознава, щом ги забележи. Навярно и обучението на месер Якопо в тънкостите на дипломацията също си каза думата. Спомних си урока му как привидната угодливост често маскира най-низки политически цели.
Предупрежденията на Климент и на Сандро, съчетани с внезапното желание на Иполито да забременея от него, разбудиха дремещия у мен нюх на Медичите. Надушила коварство, опитах да събера крака, ала тежестта на Иполито ми попречи. Пъхнах длан между слабините си и издутата му плът.
– Ами Лучия? – попитах.
Той нададе стон, който прозвуча и като нервен смях. Надигна се, подпрян на ръце.
– Тя е лъжкиня. Детето не е от мен.
Ненадейно булото на сляпата любов се вдигна и аз видях ясно истината – Иполито бе изпил много вино, преди да дойде при мен. Най-пламенно протичаха срещите ни, когато беше пиян. Собственият му отговор явно го стресна; той се ухили глупаво на думите си, после на мен.
– А коя е Кармела? – настоях. – А Шарлот?
– Катерина – приласка ме с усмивка той, ала осъзна колко ме е разгневило неволното му признание и за да не ме изгуби, се престори на ядосан. – Кой ти наговори такива лъжи? Сандро, нали? Зарекъл се е да ни опропасти живота!
– Махай се. Пиян си и жалък. Върви си – отсякох.
– Не ме отхвърляй – присъска заплашително Иполито. – Полагаш ми се по рождение!
– Нищо подобно – отвърнах със същото ожесточение.
Той ме сграбчи свирепо за китката. Извиках от болка. С една ръка прикова ръцете ми над главата, а с другата хвана твърдата плът, решен да проникне в мен.
Много мисли се раждат през времето, достатъчно да си поемеш дъх, и през това време аз претеглих възможностите си. Да се предам и да се моля да не забременея, а на сутринта да потърся закрилата на дона Лукреция. Да продължа борбата, очевидно обречена на провал. Да изкрещя с пълно гърло, та Селена да дотича от преддверието. Никоя не ми хареса, понеже и трите даваха възможност на Иполито да ме обезчести. Предвид предишното ми кокетно поведение, никой нямаше да повярва в невинността ми. Оставаха само преговорите – Иполито обаче изглеждаше твърде обезумял за дискусии.
Заплюх го в очите с всичката слюнка, която успях да събера.
Той се подчини на естествения импулс да ги избърше и за миг изгуби равновесие, позволявайки ми да издърпам безценната си девственост нагоре към възглавниците.
Преди да се съвземе, го предупредих:
– Ще се съпротивлявам. Ще се разкрещя. Ще кажа истината – че си ме изнасилил. Пиян си!
– Малка кучка! – възкликна тихо и смаяно.
– Сандро ще ме подкрепи. Ще посочи основателно, че си обезпокоен, понеже пиянството и развратът са помрачили репутацията ти и си изгубил благоразположението на Климент.
Не исках да изляза права; исках от все сърце Иполито да се засмее нежно и да ме разубеди с по-силни доводи. Дългото му и гузно мълчание обаче разрушиха фантазията, че ме обичат пламенно и че скоро ще имам свой дом и семейство. Все пак бях едно невзрачно момиче, а той – най-красивият мъж на света.
Изпълзях възможно най-далеч от него, седнах, притиснала гръб в таблата на леглото, и обвих колене с длани. Копнеех да умра. Ала и аз бях хладна като Сандро и скрих болката си.
– Да продължа ли? – попитах го. – Да стигна ли до логичния извод, че който се омъжи за мен, ще изглежда най-законен владетел на Флоренция?