„Субито!“, повтарят те с блеснали от любезност очи. „Субито“, казват и кимат в съгласие. Да, роклята трябва непременно да бъда изгладена веднага. „Субито!“
Сетне те изчезват с роклята и три часа по-късно аз, само по копринени гащички, съм готова да се покатеря върху венецианския кристален полилей, за да успокоя разтрепераните си нерви. След пет минути трябва да съм в ресторанта и макар че розовите копринени гащички могат да бъдат много приятна гледка, те все пак не са се наложили като вечерно облекло, поне не в най-добрите ресторанти.
Но аз обичам камериерките. Макар че нямаме предвид едно и също, когато казваме „субито“.
Ева продължаваше да мисли за смъртта в ъгъла си, аз пък се наместих удобно в своя ъгъл и се замислих за Ленарт.
Нашата последна вечер във Флоренция ме убеди окончателно — нямаше спасение за мен. Бях обречена да обичам Ленарт Зундман завинаги. А сега на всичкото отгоре бях започнала да храня надежда. Беше жалка мъничка надежда, но много упорита, не искаше да умира. Хранех я с разни дребни, но многозначителни подробности, поне си въобразявах, че са многозначителни.
Очите на Ленарт излъчваха такава нежност, когато ме откри във фоайето във Флоренция, това беше първото. Той ме разходи с колата си онази нощ, това беше второто. С часове обикаляхме тъмните тоскански улички и аз му наговорих толкова глупости за себе си, а той ме слушаше — о, колко прелестно слушаше той! Нима щеше да обиколи цяла Тоскана през нощта, ако не изпитваше никакви чувства към мен? И освен това беше обещал да ни потърси в хотела в Рим, това беше третото. Нас, не мен, това беше червейчето на съмнението. Не беше съвсем сигурно, че идва тъкмо заради мен. Той всъщност не беше казал нищо, което да е свързано именно с мен. Единственото, което каза, бе, че Ева е прелестна и забавна. Ах, сладка, весела Ева, не ми отнемай моето единствено агънце, ти, която имаш цяло стадо овце!
След няколко минути трябваше да пристигнем. Сърцето ми биеше гръмко в очакване. В очакване на Рим и възможността да видя отново Ленарт и с надежда, че навярно въпреки всичко той ще дойде заради мен.
— Всъщност това е несправедливо — каза внезапно Ева. — Само защото си влюбена ти си прекарваш в Италия много по-добре от мен. Когато аз видя хубав изглед, казвам, че това е хубав изглед. Ти обаче, понеже си влюбена, скачаш и се разсипваш от възхищение. Нима трябва да плащам за всичко това също толкова, колкото и ти.
— Защо не опиташ да се влюбиш малко в господин Малмин? — предложих аз. — За да получиш нещо срещу парите си. В разхубавяващия пламък на твоята любов Колизеят25 и термите на Каракала26 ще се превърнат във фантастични преживявания.
Ева обаче заяви, че не била толкова бедна, та да се влюбва в господин Малмин само заради някаква печалба.
— Тихо, Ева — прекъснах я аз и сложих ръка на рамото й. — Погледни тези грозни, порутени сгради. Знаеш ли какво е това? Това е началото на Рим, знаеш ли, на Вечния град… о, Ева!
— Ами, да, Вечния град — каза весело Ева. — Тези къщи изглеждат така, сякаш не са ремонтирани от времето на Ромул и Рем.
Седемнадесета глава
Слънцето печеше безжалостно над форума и въздухът трептеше от жегата. На камъните, останали от Цезаровата ростра27, седяхме ние с Ева и разглеждахме почтително древния мрамор около нас. Въпросът за смъртта очевидно продължаваше да занимава Ева, защото внезапно тя каза:
— Знаеш ли, Кати, мисля си за нещо. Представи си колко малко хора всъщност са живи. Повечето отдавна вече са измрели.
— Да, малцина сме ние, живите — отвърнах и внезапно се почувствах толкова благодарна, че съм сред тези, които още виждат розите около храма на Веста и могат да усетят в лицето си топлината на слънцето, вдигайки поглед към мраморния капител с Диоскурите28.
О, колко мъртви бяха всички тези владетели на света, които са седели някога тук и са се разпореждали с живота и смъртта на цялото човечество! Но господин Малмин, госпожа Берг и господин Густафсон и всички ние бяхме живи. Разхождахме се под жарките слънчеви лъчи на съвсем живите си крака и живите ни гласове изпълваха въздуха с глупаво бъбрене. А всъщност мястото ни не беше тук. Тук не беше за живи хора.
Тук не биваше да се разхожда Фрида Стрьомберг в лятната си рокля на големи цветя! Предпочитах да виждам около себе си фигури в бели тоги, които се носят между огромни позлатени статуи и великолепни мраморни дворци, блестящи от злато и лазурит, а не между изпотрошени колонади и потъмнели руини. И господин Малмин да се маха! Искам да чуя как Цезар говори на римляните от ораторската си трибуна. Искам да видя лицето на Брут29 с момчешки, меки черти, разкривено от омраза в момента, когато вдига камата срещу своя повелител и приятел. Искам да е петнадесетият ден на март 44 година, а не този обикновен септемврийски ден две хиляди години по-късно. Изчезвай, господин Густафсон, ела, Марк Антоний30, ти, най-безразсъдният сред римляните! Излез и произнеси прочутото си посмъртно слово за Цезар и предай тялото му на пречистващия огън! Обичам те заради твоята доблест и безразсъдство, Марк Антоний. Ти си жертвал една империя заради жената, която си обичал, ти си загинал в името на любовта си. Затова те обичам. Излез, Октавиан31! Твоите устни са стиснати така строго, пък и тази женска поличка нещо не ми харесва. Тя не подхожда на мъж, влязъл в историята под името император Август. Но независимо от това: излез! Изчезнете, госпожо Берг и госпожо Густафсон, излез, Фулвия32, ти, жестока, кръвожадна Фулвия! Или не, остани си по-добре в царството на мъртвите, там ти е мястото! От твоята пъклена жестокост розите по форума ще увехнат. Ти си заплюла мъртвото лице на Цицерон33 и си пробола с игла езика, който ти е казвал истината. Ти си набила главата му на кол тук, на форума, а под нея си наредила да заковат ръката, под която са излезли толкова много латински съчинения. Остани си в царството на мъртвите, Фулвия! Поне веднъж да беше проявила женска доброта и милосърдие! Сега можеш да съжаляваш, сега е твърде късно.
25
Колизеят — най-големият римски амфитеатър, построен през 75–80 г. сл. Хр. Руините му са запазени и до днес. Бел.пр.
26
В древния Рим обществените бани били представителни постройки с няколко отделения; Каракала е римски император, управлявал от 212–217 г. сл. Хр. Бел.пр.
27
Трибуна на форума в древния Рим, украсена с носове на пленени неприятелски кораби; Цезар — велик римски държавник и пълководец (100–44 г. пр. Хр.). Бел.пр.
29
Брут — римски патриций и довереник на Цезар, оглавил заговора срещу него; впоследствие се самоубил. Бел.пр.
30
Марк Антоний — римски държавник и привърженик на Цезар (143–87 г. пр.Хр.), попаднал под влиянието на египетската царица Клеопатра. Бел.пр.
31
Октавиан — първият римски император (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл.Хр.); наречен Август. Бел.пр.
32
Фулвия — една от най-известните римлянки (40 г. пр.Хр.), прочута със своето властолюбие. Бел.пр.
33
Цицерон — велик римски оратор (106–43 г. пр.Хр.); като държавник бил непримирим противник на всички диктатори. Бел.пр.