Той млъкна, забелязвайки в зениците й, че тя тайно е очаквала този миг. Сложи ръце на раменете й и притегли към себе си. После се наведе и нежно докоси пълните й устни със своите.
„Господи! — помисли си Уенди, като усети какво става с нея. — Ето че се случи!“
Само за частица от секундата нещо в нея се съпротивляваше, докато Стив я привличаше в прегръдките си и я целуваше. След това всяка съпротива се стопи и тя се притисна плътно до него, отвръщайки на целувката му пламенно. Изминаха безкрайни минути, докато двамата се откъснаха един от друг. Уенди усети как силно заби сърцето й, когато пръстите му се плъзнаха под блузата й, предусещайки мълчаливото й съгласие. „Дали може да чете мислите ми, щом ме погледне само?“
Усмихвайки се, Стив свлече тениската от тялото й и установи, че отдолу е съвсем гола.
— Боже мой, колко си хубава! — промълви той, като се любуваше на великолепно оформените й гърди, чиито розови връхчета щръкнаха напред от възбуда. — Сънувам ли?
— Продължавай и ще разбереш — отвърна тя с треперещ от вълнение глас, тъй като вече нямаше търпение да дочака да бъде обгърната от силните му ръце.
Не се наложи да му го повтаря. Докато Стив се занимаваше с панталона й, тя усърдно му помагаше. За секунди само той смъкна и бикините й и вниманието му се насочи към тъмния триъгълник под корема й. Уенди го погледна и забеляза възбудата му. Стив едва сдържаше страстта си.
Хвърли небрежно джинсите си настрана и я взе в обятията си, като нежно я положи на земята. И там, сред разпилените дрехи, те се отдадоха на ласките, които превърнаха желанието им в безпределно.
Езикът му се плъзна по шията й, после пое надолу към гърдите й, загали твърдите им зърна, докато Уенди тихо застена. Пръстите й се вкопчиха в косата му и тя усети как в нея се надига гореща лава, която съвсем скоро като огромна вълна щеше да я връхлети, ако той продължаваше така.
Устните на Стив достигнаха нежната тръпнеща плът между бедрата й. Уенди се отдаде на страстта си — дива и изпепеляваща. Имаше усещането, че ще експлодира. С рязко движение тя го привлече върху себе си. Той разбра готовността й да го приеме и бавно проникна във влажната топлота на тялото й. Усещане, което още повече усили желанието му, тъй като Уенди лудо заизвива ханша си и с лекота се нагоди към ритъма му.
Тласъците му ставаха все по-буйни, все по-трескави. Уенди вдигна краката си и ги постави върху раменете му, за да може да го усети още по-дълбоко в себе си. Безпаметна замята главата си насам-натам и затворила очи, издаваше в прехлас гърлени звуци — прастарите звуци на любовта.
— Да… да, Стив! — стенеше тя. — Искам те! Продължавай.
След това занемя, тъй като внезапно един неописуем екстаз я връхлетя, отмивайки и последния остатък от ясна мисъл. Уенди извика тихо и заби нокти в гърба на Стив, когато усети, че заедно ще изживеят този опияняващ миг на божественото сливане.
Измина цяла вечност, докато Уенди се върне отново към действителността. Кожата й блестеше, покрита със ситни капчици пот и свежият нощен ветрец я накара да потръпне. Но скоро усети до себе си тялото на Стив плътно притиснато до нейното, а то излъчваше достатъчно топлина.
Все още не мога да го проумея — промълви тя замислено, докато ръцете на Стив нежно галеха гърба й. — Ние двамата сигурно сме полудели…
— Нужно ли е наистина да сме луди, Уенди? Не съжаляваш все пак за това, което направихме, нали?
— В никакъв случай. Странно, но ми се струва така трябваше да стане. Още когато те видях за първи път на летището, усетих, че би могъл твърде опасен за мен. Но наистина не очаквах, че това ще се случи толкова скоро. Но кой ли би могъл да устои пред спасителя си…
Стив я целуна леко по рамото.
— Познаваме се едва от един ден и вече отидохме толкова далеч. Шефът се влюбва в новата си асистентка. Също като в евтините романи. За мен обаче това е много сериозно, Уенди. Обичам те и се радвам, че се срещнахме. И като си помисля само, колко бях ядосан, когато научих, че от музея се канят да ми изпратят жена. А сега съм им повече от благодарен. Та нали по този начин се запознах с жената, която толкова дълго очаквах. Това е почти като провидение на съдбата. Не мислиш ли и ти така, Уенди?
— Да, Стив — прошепна тя с все още блеснали очи, защото никога досега не беше изживявала по този начин любовта.