Пред палатката й Стив още веднъж я прегърна и я целуна нежно по устните.
Уенди се загледа с копнеж след него, преди да влезе и да си легне.
Едва след като повторно изживя мислено всичките прекрасни минути от тази вечер, тя потъна в дълбок сън.
IV
Мъжът, който рано на следващата сутрин слезе о самолета на летището в Луксор, беше мършав и с невзрачен вид. Дебелите рогови рамки на очилата, които носеше на бледото си лице, също не допринасяха много за външността му. Силната жега му се отразяваше зле. Ако още в Лондон знаеше, в какво всъщност се впускаше, със сигурност щеше да се замисли, дали да предприеме това пътуване. Но в Лондон бяха на мнение, че тъкмо той, Тайтъс Смит, трябвало да провери в Луксо проучванията при д-р Нортън и при това да установи дали междувременно не можело да се намалят малко разходите.
Когато ставаше въпрос за пари и сметки, нямаш по-добър човек от Тайтъс Смит. Той от дълги години работеше в управлението на големия лондонски музей и досега винаги изпълняваше задълженията си неуморно усърдно.
Смит беше този, на когото още преди две седмици му направи впечатление, че разходите по този проект за проучване нарастват все повече, а той не можеше да търпи това просто така! Началникът му също сметна, че ще е най-добре, ако се качи в следващия самолет, за да нагледа сам нещата в Луксор. Тайтъс Смит беше извънредно очарован от това предложение, тъй като можеше веднага да изясни проблема на място. Сега обаче сам се проклинаше, че е дошъл тук, тъй като действително не си беше представял, че ще е толкова горещо!
Като капак на всичко бяха ленивите митничари, на които понятието експедитивност изглежда беше напълно непознато. Тромаво и бавно, те претърсваха багажа на пристигналите пътници, докато Тайтъс Смит копнееше колкото се може по-скоро да отиде при д-р Нортън. В края на краищата, той беше решил през краткия си престой да направи куп неща и самолично да провери всичко, за да може след това да докладва на началника си. Само че служителите на летището никак не се интересуваха, колко важно бе това за него.
Тайтъс Смит въздъхна, когато най-после привършиха всички формалности и сега най-после премина граничния контрол. Заоглежда се за такси, но беше затруднен в цялата тази навалица наоколо да открие някаква кола. С облекчение махна с ръка на един автомобил, който изглежда някога е видял и по-добри времена. Таксито се приближи веднага и спря със скърцащи спирачки.
От него слезе дебел египтянин, показа с широка усмивка развалените си зъби и посегна да вземе стария куфар на главния счетоводител.
— Бих искал да отида до Долината на фараоните, мистър — каза Тайтъс Смит и избърса потта от челото си. — Колко ще струва?
Египтянинът се разтопи от любезност и след това на развален английски назова цена, която според Тайтъс Смит би накарала всеки нормален човек да се изчерви от срам.
— О, не — възрази той решително. — Твърде скъпо е за мен. По-добре да пътувам с автобуса.
И преди арабинът да успее да предприеме нещо, Тайтъс Смит си взе куфара от багажника и просто ос тави мъжа да стои като втрещен. Огледа се за някакъв автобус. Египтянинът се тупна ядосан по челото докато сядаше отново зад кормилото и потегли с ревящ мотор. Откъде ли можеше да знае, че Тайтъс Смит беше човек, който не мразеше нищо толкова много, както надутите цени. Освен това той беше счетоводител до мозъка на костите си, за да може да се освободи от това си качество.
И така, Тайтъс се помъчи да игнорира жегата, до колкото можеше, хвана си куфара и тръгна пеш, за да се добере до другия край на летището. Беше му трудно, тъй като не владееше местния език. Но щом ставаше въпрос да се спестят разноски, тогава мършавият мъж надмина ваше себе си.
Изтече почти четвърт час, докато най-после успя да намери спирката, където бяха паркирани автобуси, изглеждащи не в първа младост. Твърдо решил да стигне до целта си с едно от тези отчайващи превозни средства той отиде до един автобус, в който шофьорът седеше за кормилото и разлистваше стар, измачкан вестник. При въпроса на Смит египтянинът сложи настрана вестника!
— Долината на фараоните ли? — повтори той подозрително, лъхайки на алкохол, както с ужас установи Смит при качването си. — Влизайте, мистър, тъкмо потеглям.
Смит плати билета, чиято цена представляваше смешно малка част от това, което поиска таксиметровият шофьор. Счетоводителят се зарадва. „Отново спести пари!“